Системен анализ: Голубков

„Системният подход в дългосрочното планиране” от Голубков, Райзенберг и Пекарски, 1975 г. (на руски език).

Системният анализ обхваща съвкупност от научни методи и практически похвати за решаване на сложни проблеми (технически, естественонаучни, икономически, социално-политически и други).

Преди всичко той използва понятието система като единство от взаимосвързани елементи, действащи съвместно за постигане на обща цел. Свойствата, притежавани от системата като цяло, се различават от свойствата на съставящите я елементи. Всяка система се характеризира със свои собствени специфични закономерности, които не произтичат пряко от начините на действие на нейните елементи.

Основните части на една система са входът, процесът (структурата) и изходът. Входът на системата е сложно понятие. От една страна, това е веществото, което постъпва в системата и претърпява определени преобразувания в нея. От друга страна, това е външната (обкръжаваща) среда, тоест съвкупността от фактори и явления, влияещи на системата (природни условия, външнополитическа обстановка, пазарна конюнктура). Под вход се разбират също установените режими на работа на елементите на системата — например инструкции, наредби и заповеди, определящи процедурите, правилата, ограниченията и целите на функциониране на системата.

Втората част на системата е нейната вътрешна структура, тоест каналите, през които преминават веществото, енергията и информацията, постъпващи в системата чрез нейните входове, и процесите или операциите, които ги преобразуват (за икономическите системи това са процесите на възпроизводство на материални, трудови и финансови ресурси).

Третата част на системата е нейният изход — продуктът или резултатът от дейността ѝ.

Според степента на взаимодействие с външната среда системите се делят на отворени и затворени. Отворените системи интензивно обменят вещество, енергия или информация със средата си, докато затворените, изолирани системи функционират при сравнително малък обмен (например затворен цикъл на обработка на планово-икономическа информация или затворен технологичен цикъл). Трябва да се отбележи, че една система може да бъде затворена или отворена по отношение на веществото, енергията или информацията поотделно. Системата има или естествени граници, или граници, установени въз основа на целите на изследването; в последния случай границите на системата се определят от изследователя.

Един и същ обект може да бъде представен като няколко различни системи. Ако едно производствено предприятие се разглежда като съвкупност от машини, технологични процеси, материали и продукти, обработвани на тези машини, предприятието се явява технологична система. Предприятието може да се разгледа и от друг ъгъл: като се изследва отношението на работниците към средствата за производство, тяхното участие в трудовия процес и разпределението на резултатите от него, мястото на предприятието в по-широката икономическа система и така нататък. В този случай предприятието е икономическа система.

В хода на общественото развитие и научно-техническата революция възниква нов обект на изследване в областта на управлението, известен като голяма система. Обобщавайки гледищата на различни автори, могат да се откроят следните най-важни особености на големите системи:

• наличие на подсистеми с ясно изразени локални свойства, които заедно образуват голямата система;
• целенасоченост и управляемост на системата, тоест наличие на обща цел и общо предназначение, зададени и коригирани в системи от по-високо равнище;
• сложна йерархична (многостепенна) организационна структура на системата, осигуряваща съчетание на централизирано управление с автономност на частите (подсистемите), наличие на вертикални връзки между елементи от различни равнища и хоризонтални връзки между елементи от едно и също равнище;
• голям размер на системата, тоест голям брой елементи, входове и изходи, и разнообразие от функции;
• цялостност и сложност на поведението, сложно преплитане на връзки между променливите, и обратни връзки, при които промяна в една променлива предизвиква промени в много други.

Системният анализ предоставя специални похвати, чрез които голяма система, трудна за изследване като цяло, може да бъде разделена на редица по-малки взаимодействащи си системи или подсистеми.

Сред важните понятия на системния анализ е фундаменталното кибернетично понятие за обратна връзка. Именно това понятие помогна да се установи приликата между организацията на управлението в качествено различни системи. Обратната връзка означава наличие на канал за комуникация между изхода и входа на системата — пряк или чрез други елементи на системата (например чрез управляващ блок). Чрез обратната връзка данни за функционирането на управляваната система се предават от нейния изход към управляващата система. Там тези данни се сравняват с данните, определящи съдържанието и обхвата на работата (например с плана). При несъответствие между действителното и заданото състояние на системата се разработват мерки за отстраняване на това несъответствие.

Важно понятие, използвано в системния анализ, е понятието за неопределеност. Факторът неопределеност присъства при решаването на много сложни проблеми в областта на националностопанското планиране и управление.

Неопределеността, срещана в хода на системния анализ, може да е резултат от недостатъчно познаване на изследваното явление или да се дължи на факта, че последиците от взетите решения се проявяват в достатъчно дълъг период и не могат да бъдат предвидени с достатъчна точност.

Други причини за неопределеност включват невъзможността за количествена оценка на много явления, по-специално трудността при количествената интерпретация на понятията „по-добро–по-лошо”, „повече–по-малко” при вземането на решения, неточното формулиране на проблема и индивидуалните особености на лицата, вземащи решения.

Системният анализ се характеризира преди всичко не със специфичен научен формализъм, а с подреден, логически обоснован подход към изследването на проблемите. С помощта на методите на системния анализ се изследват сложни системи и ситуации, преди всичко свързани с необходимостта да се определят цели, задачи и начини на действие.

Системният анализ представлява съвкупност от методи, прилагани при изследването на възможните подходи за решаване на сложни проблеми, и същевременно служи като средство за подреждане и по-ефективно използване на знанията, преценките и интуицията на специалистите в процеса на вземане на решения по тези проблеми. С други думи, системният анализ е научен инструмент за изследователите и лицата, вземащи решения.

Задачата на системния анализ се състои в изясняване на проблемите, стоящи пред лицата, вземащи решения, по такъв начин, че изпълнителят да осъзнае всички основни последици от решенията и да може да ги отчита в действията си. Количественият анализ помага на отговорното за решението лице да подходи по-стриктно към оценката на възможните начини на действие и да избере най-добрия, отчитайки допълнителни, неформализуеми фактори и съображения, които може да са неизвестни на специалистите, подготвящи решението (системните аналитици). Системният анализ служи за определяне на най-реалистичните начини за решаване на възникналите проблеми, осигурявайки максимално удовлетворяване на поставените изисквания.

Опитът от прилагането на системния анализ във военното дело оказва голямо влияние върху развитието му като методология, което оставя определен отпечатък върху терминологията на тази и близките ѝ научни дисциплини (операционни изследвания, системно инженерство).

Между отделните направления на системния анализ, носещи различни наименования, често няма фундаментални разлики или ясно очертани граници; в същото време всяко от тези направления се характеризира с определени отличителни черти и нюанси. Така операционните изследвания обикновено се разбират като наука, занимаваща се с изработването на количествени препоръки, необходими за планирането и организацията на операции. Тук под операция се разбира всяко целенасочено действие на човек, група от хора или човеко-машинна система. Системното инженерство създава методи за синтез на големи системи въз основа на изучаването на функционирането на отделните им елементи. Макар много методи и резултати на системното инженерство да са получени в приложение към технически системи, те могат в значителна степен да бъдат пренесени върху обекти от друго естество, включително икономически.

Появата на системния анализ в методологията за обосноваване на управленски решения бележи преход от решаване на добре структурирани, формализуеми проблеми (при които целите, пътищата и критериите са ясно определени и постижими чрез методите на операционните изследвания) към решаване на слабо структурирани проблеми, възникващи при условия на неопределеност и съдържащи неформализуеми елементи, непреводими на езика на математиката.

Специалистът по операционни изследвания използва методи на математическия или логическия анализ при условия, при които има ясно разбиране за това какво представлява „по-ефикасно” действие. Той рядко се задълбочава в определянето на целта на работата или методите за оценка на нейния успех; това е една от основните задачи на системния аналитик.

Специалистът по планиране практически винаги действа като системен аналитик, тъй като вижда решавания проблем като цяло. Резултатите от системния анализ зависят от приетата система от критерии. Изборът на критерии е неразделна част от анализа. Ролята на анализа се състои в установяването на това кои критерии е целесъобразно да се използват за вземане на определени решения в областта на управлението.

Една разновидност на операционния анализ, известна като анализ на разходната ефективност, се състои в цялостно сравнение на ефекта от прилагането на един или друг начин на действие с ресурсите, необходими за неговото осъществяване.

Разликата между системния анализ и анализа на разходната ефективност се състои в това, че в последния случай анализът е насочен към намирането на рационални начини за използване на ресурсите при условия на формулирана, най-често зададена цел. Системният анализ поставя проблема по-широко, разглеждайки самата цел като обект на избор, направен в съответствие с определени принципи.

Методологията на системния анализ може да се определи като съвкупност от неговите принципи, тоест най-общите, фундаментални закономерности, управляващи провеждането на конкретни анализи на различни системи и на протичащите в тях процеси.

Определящият принцип на системния анализ е целенасочеността. Всяка система съществува и се развива в съответствие с цели, зададени отвън или активно формирани от самата система. От гледна точка на системния анализ именно съвкупността от цели определя и очертава системата, обединявайки системата и нейната дейност в едно цяло.

Следващият принцип на системния анализ произтича от необходимостта от прилагане на системен подход и се състои в идентифицирането и изследването на всички съществени взаимовръзки — както в самата система, така и между системата и външната ѝ среда — а също и в избора на конкретни решения, отчитайки тяхното влияние върху системата като цяло.

В системния анализ трябва да се има предвид, че едни и същи цели могат да бъдат постигнати чрез използването на няколко различни средства и методи. От това произтича принцип на системния анализ, състоящ се в търсенето на няколко алтернативни решения на възникналите проблеми. Изследването на възможните варианти на структурата на системата, нейната организация и протичащите в нея процеси (технологични, планови, управленски и други) с цел избор на най-добрия от тях е важна особеност на системния анализ.

Често основната задача на системния анализ е намирането на оптимални решения. Оптимални решения са тези, които според един или друг критерий са за предпочитане пред останалите. Обикновено при избора на оптимално решение по определен критерий получаваният ефект от прилагането на дадена поведенческа стратегия се сравнява с необходимите за осъществяването ѝ разходи на ресурси.

Дълбочината и пълнотата на анализа на процесите, протичащи в различни системи, се определят до голяма степен от степента, до която е изследван динамичният характер на тяхното функциониране и развитие. Системният анализ изхожда от необходимостта да се разбират не само статичните взаимовръзки в системата, но и динамичните взаимодействия, да се изучава не само състоянието на системата в даден момент, но и промяната ѝ във времето. Разглеждането на явленията в тяхната динамика и развитие също е важен принцип на системния анализ.

Принципът на разделяне на отговорността за препоръките, произтичащи от системния анализ, и решенията, взети въз основа на тях, предполага установяване на ясно очертан кръг от права и задължения на системните аналитици и на лицата, вземащи решения въз основа на резултатите от анализа. При окончателното утвърждаване на едно решение отговорните за него лица могат да отчетат, наред с препоръките от системния анализ, редица допълнителни количествени и качествени съображения, които не са били взети предвид от аналитиците.

В случаите, когато се изследва сложна система, чийто анализ може да бъде проведен само чрез обобщаване на резултатите от анализа на съставните ѝ части (подсистеми, елементи), най-напред се изучават структурата на анализираната система (проблем) и възможностите за разделянето ѝ на елементи. След това се извършва последователна декомпозиция (структуриране) на системата на съставните ѝ части в съответствие с нейната структура, функции и вътрешни процеси, като се отчитат всички най-важни взаимовръзки. Принципът на целенасоченото структуриране на изследваната система намира конкретно практическо въплъщение в редица методи на системния анализ, например в метода на дървото на целите.

Областта на приложение на системния анализ, в зависимост от сложността на решаваните проблеми и възможността за използване на математически методи, може условно да се раздели на пет равнища:

• оптимизация на планирането и управлението на отделни операции;
• избор на типа система или на най-ефикасните пътища за постигане на поставените цели;
• разработване на нови системи;
• определяне на мястото и ролята на дадена система в проблеми от по-високо равнище;
• планиране и управление на икономическа система на национално стопанско равнище.

Тази подредба съответства на нарастваща сложност на проблемите, на нарастващо равнище на неопределеност и на нарастваща трудност при разработването на препоръки, въз основа на които могат да се предприемат конкретни действия. На първото равнище анализът приема математическа форма в най-голяма степен и може да се основава на използването на формално-логически средства и методи. По същество това са операционни изследвания, насочени към повишаване на ефикасността на системата при условия, при които понятието „по-ефикасно” е ясно определено. Основна характеристика на проблемите в тази област е, че те имат ясно очертана структура, поддаваща се на формализирано описание. На останалите равнища прилагането на системния анализ е неизбежно свързано с необходимостта от изследване на качествени фактори и условия, най-често от социален характер.

В определени случаи системният анализ неизбежно е свързан с необходимостта от изучаване на противоречия. Примери за противоречия и несъответствия са небалансираните планове, прекъсванията в доставките на определени видове материали и оборудване, несъответствията между растежа на обема на производство и потреблението на определени видове продукти и противоречията, свързани с бавното внедряване на нова техника.

Анализът на проблемите на второто и третото равнище включва проектирането на нови системи, предназначени за по-добро изпълнение на известни операции или на операции, никога преди не изпълнявани. При разглеждането на проблеми на това и следващите равнища значението на отчитането на социалните и политическите фактори нараства все повече.

„Използването на системния анализ в отрасловото планиране” от Е. П. Голубков, 1977 г. (на руски език).

Общият метод за решаване на конкретни проблеми на системния анализ е диференциран и въплътен в голямо разнообразие от методи, които в зависимост от приетия класификационен принцип могат да се разделят на различни групи — например на методи на анализа и синтеза, описателни и експериментални методи. В зависимост от степента, до която се използват формални елементи в системния анализ, могат да се разграничат три групи методи: математически (формални), евристични (неформални) и комбинирани математико-евристични методи.

Методите на системния анализ могат да се разглеждат както в широк, така и в тесен, специфичен смисъл. В широкия смисъл методите на системния анализ включват всякакви методи от трите изброени по-горе групи, прилагани за решаване на поставения проблем на основата на системен подход. При това широко разбиране методите на системния анализ са идентични с методите за решаване на проблеми и могат да бъдат класифицирани в съответствие с отделните етапи на процеса на вземане на решения.

В тесния смисъл методите на системния анализ са специфични методи, предназначени за определяне на съвкупността от цели на дейността на системата и на най-добрите пътища за постигането им, за избор на модели и критерии, за последователна, целенасочена декомпозиция на системата (проблема) на съставящите я елементи, за определяне на взаимовръзките и взаимозависимостите между тези елементи и за определяне на относителната значимост (предпочитание) на отделните цели, мерки, критерии и модели. Така това са преди всичко методи, насочени към решаване на слабо структурирани проблеми в случаите, когато прилагането на формални, математически методи е ограничено.

Основното тяло от математически методи в системния анализ се състои от методите на операционните изследвания (различни видове програмиране, теория на игрите, теория на масовото обслужване и други). Тези методи се прилагат широко в системния анализ, но по-скоро за изучаване на отделни аспекти на решавания проблем, отколкото за изследване на неговата същност.

Математическите методи в системния анализ най-често се използват:

• за определяне на числените стойности на показателите, характеризиращи резултатите от функционирането на системата;
• за намиране на най-добрите начини на действие, водещи до постигане на конкретни резултати (оптимизация);
• за обработка и анализ на данни с евристичен, творчески характер.

Въпреки нарастващата роля на математическите методи при решаването на икономически проблеми, те не могат да се разглеждат като универсално средство за решение. Методите, основани на натрупания опит и интуиция, тоест евристичните (неформалните) методи, остават съществени.

Стремежът да се получат точни отговори на поставените въпроси чрез математически методи може да доведе до това инженерът и икономистът да се увлекат до такава степен в работата си и в методологията за установяване на изследователските нужди, че крайният резултат от усилията им да се окаже извод за необходимостта от допълнителни изследвания.

Междувременно при условия, при които определени данни за един или друг икономически процес, явление или резултат липсват, по-добре е да се получат приблизителни отговори на най-важните въпроси, отколкото да се опитва да се дадат точни отговори на въпроси, които не са напълно изяснени и разбрани. Процедурите за формулиране на целите на системата, алтернативите за тяхното осъществяване, моделите и критериите не могат да бъдат напълно формализирани.

Провеждането на подобни експертни прегледи и съвещания много често се регулира от традицията, тоест в крайна сметка от опита, и в много отношения представлява изкуство. Постепенно обаче в тази област започват да проникват и различни математически методи за обработка на изходен материал с евристичен произход.

Отличителна черта на евристичните методи е, че специалистът, оценявайки дадено събитие, се опира в значителна степен на информация, основана на неговия опит и интуиция. Тази информация е изключително силно зависима от личните качества на експерта. При използване на интуитивния метод за вземане на решение експертът не е в състояние да формулира с думи последователността на неговото осъществяване.

Интуицията предполага пряко, скокообразно достигане до решение, вместо верига от внимателни, добре обмислени и премислени стъпки. Интуитивно мислещият човек често не може да съобщи кои аспекти на ситуацията са били идентифицирани в процеса на възприятие, каква част от информацията, съхранена в паметта му, е използвал, или какви „разсъждения” са го довели от изходните данни до решението.

Основаните на опита евристични методи за вземане на решения изхождат от минал анализ на проблем, идентичен на този, който е възникнал в настоящия момент (решение по аналогия с миналото). Към неформалните методи се отнася и вземането на решения въз основа на обръщане към авторитет (търсене на съвет и напътствие от ръководството, от експерти или от справочни източници, като научна и учебна литература).

Области на приложение на методите на системния анализ:

1. Определяне на съвкупността от цели и на пътищата за постигането им (например определяне на целите на отрасловия план и разработване на няколко алтернативи за неговото осъществяване).
2. Определяне на предпочитанието (класирането) на отделни цели, пътища, мерки, резултати и така нататък (например определяне на приоритета и сроковете за осъществяване на отделни мерки в отрасловия план за нова техника).
3. Декомпозиране на цели, програми, планове и така нататък на техните елементи (например съставяне на планове за отделни обединения или предприятия въз основа на задачите, поставени за отрасъла като цяло).
4. Избор на най-добрите пътища за постигане на поставените цели (например анализ и сравнение на различни организационни и технически мерки, предлагани за включване в плана).
5. Избор на критерии за сравняване на целите и пътищата за постигането им (например избор на критерии за оценка на ефективността на различни алтернативи на отрасловия план).
6. Построяване на модели за избор на цели и пътища за постигането им (например модел за разпределяне на плановите задания между предприятия от даден отрасъл по критерия минимизиране на приведените разходи).
7. Обобщаване на данните от анализа на функционирането на отделни подсистеми, за да се направят изводи относно оптималността на функционирането на системата като цяло (например съставяне на оптимална схема за разработване на отраслови планове въз основа на анализ на плановите процедури, приети в отделни обединения или предприятия от отрасъла).

Трябва да се отбележи, че границата между евристичните и комбинираните методи е в известна степен условна, тъй като между тях няма строго разграничение. Понастоящем математически похвати за обработка на изходни данни с евристичен характер се използват при прилагането на почти всички евристични методи.

В системния анализ, в зависимост от степента на определеност при формулирането на проблемите и условията за тяхното решаване, могат да съществуват различни видове проблеми, които предопределят използването на един или друг конкретен метод за решаване. Тези проблеми, използвайки класификацията, прилагана в операционните изследвания, могат да се разделят на три групи, макар че тук са необходими и определени уточнения.

1. Детерминирани проблеми. Това са проблеми на избор на най-добрата алтернатива за решение при ситуации, при които всяка стратегия води до единствен резултат (например даден вариант на плана води до получаване на изисквания резултат със 100-процентна вероятност).
2. Вероятностни проблеми. Това са проблеми на избор на най-добрата алтернатива за решение при ситуации, при които всяко действие може да доведе до различни резултати, чиито вероятности са известни или могат да бъдат оценени (например всеки вариант на плана води до получаване на известни резултати с определена вероятност).
3. Проблеми при неопределеност. Това са проблеми на избор на най-добрата алтернатива за решение при ситуации, при които вероятностите за получаване на различни резултати са неизвестни, или изобщо не е известно какви резултати могат да се получат при избора на една или друга от разглежданите стратегии.

Въвеждането на подобна терминология за проблемите на системния анализ е в известна степен условно, тъй като например факторът неопределеност присъства дори при решаването на вероятностни проблеми.

Трябва да се има предвид, че към класа на вероятностните проблеми и проблемите при неопределеност се отнасят и проблеми, за които не е определен пълен набор от възможни стратегии, а се разглеждат само известни стратегии. Подобна ситуация е характерна за практиката на вземане на решения, при която не се разглеждат всички възможни алтернативи за решаване на възникналия проблем, а само ограничен брой от тях.

Детерминираните проблеми и проблемите при неопределеност могат да се разглеждат като гранични случаи (например пълно познаване и пълно непознаване на резултатите) на вероятностните проблеми. Поради тази причина първо ще разгледаме вероятностните проблеми, след което ще преминем към разглеждането на детерминираните проблеми и проблемите при неопределеност.

При решаването на вероятностни проблеми изборът на най-добрата алтернатива за решение се извършва чрез максимизиране на очакваната стойност на степента на предпочитание. Този критерий се прилага при решаването на по-голямата част от проблемите от този тип.

В случаите, когато определени изчисления, например технико-икономически, позволяват да се определи ефикасността на една или друга стратегия при различни условия на външната среда, вместо стойностите на степента на предпочитание трябва да се използват конкретни стойности, характеризиращи ефекта от прилагането на дадена алтернатива за решение. Крайните препоръки за избора на решение трябва да се разработят, като се отчита вероятността за получаване на различни резултати от разглежданите алтернативи за решение.

Детерминиран проблем може да се разглежда като граничен случай на вероятностен проблем, при допускането, че вероятността за получаване на всеки от възможните резултати е равна на едно или на нула.

Примери за детерминирани проблеми са например проблемите на линейното програмиране.

Критериите, прилагани при решаването на такива проблеми, могат да представляват граничен случай на максимизиране на очакваната стойност на степента на предпочитание, при който вероятностите за реализиране на възможните резултати са равни на едно или на нула. Различни показатели с конкретен икономически смисъл (приведени разходи, ниво на рентабилност, производителност на труда и други) често се използват като критерии при решаването на детерминирани проблеми.

Най-характерният тип проблеми на системния анализ са проблемите при неопределеност. В реални случаи, когато първоначално изглежда, че липсват каквито и да е вероятностни оценки за постигането на различни резултати, системният аналитик обикновено полага максимални усилия да получи информация за тези вероятности чрез провеждане на специално изследване и по правило успява. Възможни са обаче и случаи, при които вероятностните оценки са изцяло неизвестни.

При решаването на проблеми при неопределеност се прилагат такива добре известни критерии като минимакс, максимин, обобщен максимин (критерий на Хурвиц), критерий на минималното съжаление (критерий на Севидж), критерий на Лаплас и други.

Използването на различни критерии при решаване на един и същ проблем, като правило, води до получаване на несъвпадащи резултати. Съществуват два подхода за избор на критерии при решаване на проблеми при неопределеност. Първият е разработването на нови критерии или изисквания за избор на критерий за вземане на решение. Вторият подход се състои в използването на всякаква, дори най-оскъдна информация за вероятностите за реализиране на различни условия на средата (различни резултати, получавани при прилагането на една или друга стратегия), или в провеждането на експерименти за получаване на оценки на тези вероятности. По този начин проблемът при неопределеност се превръща във вероятностен проблем.

И двата подхода са трудоемки и по правило трудно приложими на практика; вторият подход обаче е за предпочитане. Първият подход води до търсене на нови критерии за избор на най-добрия сред известните, след това до търсене на критерии за избор на критерии сред разглежданите, и така нататък. С други думи, не съществува критерий за вземане на решение, който да не се основава на вероятностни оценки и същевременно да удовлетворява определени обосновани изисквания за „добър” критерий.

Опитите за формулиране на критерий за оценка на възможните решения при неопределеност отразяват стремежа да се направят по-прозрачни предимствата и недостатъците на всеки начин на действие при различни условия. Нито един от съществуващите критерии за избор на решения при неопределеност не е универсален и способен да удовлетвори всяко лице, вземащо решения.

Методите на системния анализ не бива да се противопоставят едни на други. Всеки от тях има предимства и недостатъци, но нито един не е подходящ за решаването на всички проблеми. Затова най-добри резултати могат да се постигнат чрез съчетаване на няколко метода, определяно от естеството на решавания проблем и равнището, на което той се разглежда. При решаването на планови проблеми на най-ниското равнище на икономическо управление обикновено се срещат достатъчно добре структурирани проблеми, които позволяват широко прилагане на математически методи на анализа. На по-високите равнища целите и другите елементи на системния анализ придобиват все по-качествен характер и затова значението на неформалните методи нараства.

Сложността при моделирането на социалните процеси в икономическите системи допълнително затруднява прилагането на математическите методи. Същевременно ролята на фактора неопределеност нараства, а пренебрегването му чрез формални методи може да доведе до погрешни изводи.