„Системен анализ в икономическото управление”, Черняк Ю.И., 1975
При какви ситуации на икономическо управление възниква необходимост от системен анализ?
Никой досега не е правил опит да класифицира ситуациите на икономическо управление и е съмнително дали това изобщо е възможно. Затова изброените по-долу 12 вида управленски ситуации трябва да се разглеждат като нестрога и в никакъв случай не изчерпателна класификация.
Системният анализ е приложим в следните ситуации:
- При решаването на нови проблеми, когато системният анализ се използва за формулиране на проблема, определяне на това какво трябва да се знае и за какво, както и кой трябва да разполага с това знание.
- Когато решаването на проблем изисква свързване на целите с множество средства за тяхното постигане.
- Когато даден проблем има далекосежни връзки, които предизвикват отдалечени последици в различни сектори на националното стопанство, а вземането на решение изисква отчитане на общата ефективност и общите разходи.
- При решаването на всички проблеми, при които съществуват различни алтернативи, трудни за сравняване, или при които трябва да се постигне взаимосвързан набор от цели.
- Във всички случаи, когато в националното стопанство се създават изцяло нови системи (например когато дадена комуникационна система се преустройва из основи).
- В случаите, когато се извършва подобряване, усъвършенстване или реконструкция на производствени или стопански отношения.
- При всички проблеми, свързани с автоматизацията на производството и особено на управлението, в процеса на създаване на автоматизирани системи за управление на всяко ниво.
- При всяка работа по усъвършенстване на методите и формите на икономическо управление е добре известно, че нито един метод на икономическо управление не действа сам по себе си, а действа само в определено съчетание, във взаимовръзка с останалите.
- В случаите, когато усъвършенстването на организацията на производството или управлението, или създаването на автоматизирана система за управление, се извършва върху уникални, нетипични обекти, отличаващи се с голямата специфика на своите операции, при които не може да се действа по аналогия.
- В случаите, когато се вземат решения за бъдещето, разработването на план или програма за развитие трябва да отчита фактора на неопределеността и риска.
- Във всички случаи, когато планирането или вземането на важни решения относно посоките на развитие се предприема за достатъчно отдалечено бъдеще (15–25 години).
- При всяко разработване или усъвършенстване на система за управление, когато намерението е да се създаде оптимална система за планиране или управление, изискваща формулиране на самите критерии за оптималност, като се отчитат целите на развитието и функционирането на икономическата система, нейното място в общественото разделение на труда и нейните стопански взаимовръзки.