„Системен анализ и дългосрочно планиране”. Материали от конференция. Г. С. Поспелов, 1972 г. (на руски език).
Системният анализ, като приложен дял на общата теория на системите, който исторически възниква от методите за проектиране и разработване на мащабни технически системи, се оказва тясно свързан с целия комплекс от проблеми на дългосрочното национално икономическо планиране. По своята същност системният анализ включва формулирането на цялостен план за операция или предприятие.
Плановете на операции, изпълнявани от йерархични организационни системи, включват указания за кой какво трябва да прави, кога и какви ресурси се предвиждат за тази цел. Иначе казано, оперативният план разлага общата цел на операцията в йерархия от цели и задачи, които трябва да се изпълнят от отделните изпълнители. Това означава, наред с другото, че оперативният план представлява система от решения, взети предварително (преди началото на операцията) относно кой какво трябва да прави и кога.
При дългосрочното планиране интервалът между решението, взето в момента на планирането, и неговото изпълнение може да обхваща 10–15 години или повече, което налага планиране на развитието на изпълнителите на организацията, тяхното обучение и т.н.
План, като система от цели и задачи, може да бъде представен чрез така наречен йерархичен граф, чиито върхове представляват цели и задачи на различни нива, а дъгите — отношенията на подчиненост, взаимодействие и значимост между тях. Такъв граф добре илюстрира два принципа на системния анализ:
- Средствата за постигане на целта следват от самата цел и от нейния анализ.
- Целите и задачите на всяко по-ниско ниво се разглеждат като средства за постигане на целите на по-горното ниво.
От определението за план следва понятието планиране като процес на вземане на решения преди началото на операцията, или казано по-различно: планирането е йерархичен процес на формиране на предварителни решения в система, която определя реда, в който трябва да се извърши последователност от отделни мерки, операции и действия. Резултатът от планирането (неговата цел) е изграждането на модел на бъдещата операция в общото разбиране на организацията.
Нека се спрем на връзката между методите на операционните изследвания (икономико-математическите методи за оптимизация) и системния анализ.
Операционните изследвания, като теория на математическите модели за вземане на решения, предполагат, че целта е зададена или задачата е поставена, че алтернативните средства (стратегии, управления) за постигането ѝ са определени като изброими или неизброими множества и че са зададени критерии за избор между алтернативите. След това се изгражда математически модел за вземане на решение; намират се математически изрази за критерия за оптималност и за ограничаващите фактори (условията); събират се данни и норми за решаване на задачата. На следващия етап се разработва алгоритъм за намиране на оптималното решение и задачата се програмира; след това компютърът автоматично го намира.
Трябва да се отбележи, че оптималното решение, получено по този начин, отчита само количествени фактори и дори от тази гледна точка е насочено само към един аспект на проблема. Така класът задачи на операционните изследвания, известен като задачи за разпределение и назначение, наричани също задачи за оптимално планиране, е сред най-разпространените (икономико-математически) задачи, решавани с алгоритми на математическото програмиране. Този клас включва транспортни задачи, разполагане на нови предприятия в дадена отрасъл и разпределянето им между потребители. Във всички тези случаи целта е зададена, а оптималният план, автоматично генериран от компютъра, съвсем не е план на операциите за транспорт или развитие на отрасъла. Оптималният план или оптимално решение показва как потребителите трябва да бъдат разпределени между доставчиците или къде трябва да бъдат разположени предприятията и какъв трябва да бъде обемът на производство на всяко предприятие. Тъй като такива планове не са оперативни, те не могат да бъдат цялостни и в този смисъл са едностранчиви.
Системният анализ винаги предполага цялостни или оперативни планове, които имат йерархичен характер. В този контекст самото определяне на целта на дейността, на алтернативите за нейното постигане и на критериите за оптималност е предмет на системния анализ. Докато в операционните изследвания целта на операцията е зададена, в системния анализ като зададено трябва да се разглежда изменението на ситуацията или реализацията на желан сценарий, където под ситуация (сценарий) се разбира съвкупното състояние на системата и нейната среда. Ситуацията в системата може да бъде променена чрез извършването на операция от набор от алтернативи и съответно чрез постигането на една от общите цели.
Така задачата на системния анализ включва определянето на алтернативни общи цели, разлагането на всяка обща цел в собствена йерархия от цели и задачи — понякога наричана начин на действие; изчисляването и оценяването на последиците от всеки алтернативен начин на действие; и избирането, на тази основа, на оптималния начин на действие с неговата съответна обща цел.
Както се вижда, проблемите на системния анализ и на операционните изследвания се различават съществено, независимо от факта, че в процеса на изграждане на цялостни планове (йерархии от цели и задачи) широко се използват методите на операционните изследвания.
Трябва също да се отбележи, че операционните изследвания, като математическа теория за вземане на решения, са били разработени за приложение при едноцелеви, едноравнинни системи. Поради трудността и сложността на проблема математическата теория за вземане на решения за случая на многоцелеви, едноравнинни системи (различни разклонения на теорията на игрите) се оказва по-слабо разработена и по-ограничено използвана на практика.
Що се отнася до многоцелевите и многостепенните (йерархичните) системи, все още е рано да се говори за тяхна математическа теория на оптимизацията. Обаче именно с този последен тип системи трябва да се работи в практиката на планирането и вземането на решения. Системният анализ също се отнася именно до този тип системи, а нивото на математическата формализация е такова, че сме принудени да се съгласим, че системният анализ е „просветен здрав разум, на служба на който са поставени математическите методи”.