Системният подход е подход в методологията на научното изследване и социалната практика, основан на изучаването на обектите като системи; израз на процедурите за представяне на обектите като системи и начините за тяхното описание, обяснение и развитие; съвкупност от системни принципи.
Системният подход улеснява адекватното формулиране на проблемите в конкретните науки и разработването на ефективни стратегии за тяхното изследване. В основата на системния подход стои разглеждането на обекта като цялостна съвкупност от елементи заедно с отношенията и връзките между тях — тоест разглеждането на обекта като система. Системният подход е общ начин за организиране на дейността, който обхваща всеки вид дейност, разкривайки закономерности и взаимовръзки с цел по-ефективното им използване (цел).
Системният подход не съществува като строго методологическо понятие: той изпълнява своите евристични функции, оставайки слабо свързана съвкупност от познавателни принципи, чиято основна цел е да осигурят подходяща ориентация за конкретни изследвания. Тази ориентация действа по два начина. Първо, съдържателните принципи на системния подход позволяват да се установи неадекватността на традиционните предмети на изследване за формулирането и решаването на нови проблеми. Второ, понятията и принципите на системния подход помагат да се изградят нови предмети на изследване чрез определяне на структурните и типологичните характеристики на тези предмети, допринасяйки по този начин за формирането на конструктивни изследователски програми.
Основни принципи на системния подход:
- Целостност, която позволява системата да се разглежда едновременно като единно цяло и като подсистема на системи от по-високо ниво.
- Йерархична структура, тоест наличие на множество (най-малко два) елементи, разположени въз основа на подчинението на елементите от по-ниско ниво на елементите от по-високо ниво. Осъществяването на този принцип ясно се вижда в примера на всяка конкретна организация, която представлява взаимодействие на най-малко две подсистеми: управляваща подсистема и управлявана подсистема.
- Структуриране, което позволява анализирането на елементите на системата и взаимовръзките между тях в рамките на конкретна организационна структура. По правило функционирането на системата се определя не толкова от свойствата на отделните ѝ елементи, колкото от свойствата на самата структура.
- Множественост, която позволява използването на разнообразни кибернетични, икономически и математически модели за описание на отделните елементи и на системата като цяло.
- Системност — свойството на обекта да притежава всички характеристики на система.