Понятието „цел” и свързаните с него понятия като „целенасоченост”, „целеустременост” и „целесъобразност” са свързани с развитието на системата. Развитието на система има смисъл само когато е свързано с цел. Едно от определенията на система е, че тя е средство за постигане на цел.
В зависимост от етапа на изучаване на обекта и фазата на системния анализ, понятието „цел” придобива различни нюанси — от идеални стремежи до конкретни цели като крайни резултати, постижими в определен времеви интервал, понякога дори формулирани чрез крайния продукт на дейността.
Ако целта е формулирана абстрактно или е недостижима, е безсмислено да се говори за избор на траектория за постигането ѝ; в такива случаи може да се избере само посока за развитие на системата. С задълбочаването на познанието за системата става възможно по-точно да се уточни желаното крайно състояние. Така разбирането и формулировката на целта зависят от дълбочината на познанието за системата и могат да бъдат прецизирани и уточнени с развитието на разбирането за системата.
Цел:
- Резултат, към който са насочени усилията.
- Образ на желано бъдеще (субективна цел) или на действително бъдещо състояние (обективна цел).
- Идеален или реален обект на съзнателен или несъзнателен стремеж на субекта; крайният резултат, към който целенасочено е насочен даден процес; съзнателен образ на очаквания резултат.
- Ситуация или диапазон от ситуации, които трябва да бъдат постигнати чрез функционирането на система в рамките на определен период от време. Целта може да бъде определена чрез изисквания за показатели за ефективност, ресурсоемкост или своевременност на функционирането на системата, или чрез траекторията за постигане на даден резултат. По правило целта за дадена система се определя от системата от по-високо ниво (надсистемата) — тоест тази, в която разглежданата система е елемент.
- Целите свързват настоящето с бъдещето, служейки като резултати, които трябва да бъдат постигнати, и осигурявайки обратна връзка от бъдещето към настоящето.
- Това, към което човек се стреми, това, което трябва да бъде постигнато. Във философията целта (на действието, на дейността) е един от елементите на поведението и съзнателната човешка дейност, който характеризира предварителното мислено представяне на резултата от дейността и пътя за неговото осъществяване чрез конкретни форми, методи и средства. Целта служи като начин за обединяване на различни човешки действия в определена последователност, в система.
- Една от централните категории на теорията на системите и системния анализ. Като всички абстрактни категории, тя има много широко тълкуване и различни прочити. Целите се дефинират като желаното състояние на системата, като конкретен отговор на изхода на системата, като инвариант на поведението на системата (каквото и поведение да проявява системата, тя се стреми към определена точка). Системният анализ е преди всичко практическа приложна дисциплина и затова всички изследователи в тази област постоянно подчертават, че целите са неразделни от средствата за постигането им. Това, което от една гледна точка представлява цели, от друга представлява средства. Това, което е целесъобразно да се направи, често зависи от това, което е възможно да се направи. (Черняк Ю.И., „Системен анализ в икономическото управление”).
Целите, които човек си поставя, рядко са постижими единствено чрез собствените му възможности или наличните в момента външни ресурси. Когато възникне такова стечение на обстоятелствата, това се нарича проблемна ситуация. Преминаването през проблемна ситуация обикновено протича през няколко етапа: от смътното усещане, че „нещо не е наред”, през осъзнаването на потребност, след това до идентифицирането на проблема и накрая до формулирането на цел. Целта е субективен образ (абстрактен модел) на несъществуващо, но желано състояние на средата, което би разрешило възникналия проблем. Цялата последваща дейност, насочена към решаване на този проблем, е насочена към постигане на поставената цел. (Перегудов Ф.И., Тарасенко Ф.П., „Въведение в системния анализ”).