Методология на Черняк

Предвид огромното и по същество неограничено разнообразие от проблеми, решавани с методите на системния анализ, би било трудно да се очаква разработването на единен набор от инструменти, подходящ за всички случаи. На различните етапи на изследването — което преминава от интуитивно и по-скоро свободно формулирано изложение на проблема до избора на оптимални решения чрез строги математически методи — естествено се използва изключително разнообразен научен инструментариум. Затова изглежда целесъобразно първо да се установи фундаменталната последователност на етапите на системния анализ.

Анализът на методите, предложени от различни автори, води до заключението, че съществува фундаментално единство в последователността на провеждане на системния анализ, независимо от целта или изследвания обект. Въпреки това не считаме еклектичния подход за достатъчно приемлив в този случай и предлагаме нова класификация на етапите на системния анализ. Тя отчита всички основни етапи от различните класификации, следвайки принципа на логическата последователност и е свързана с фундаменталните постановки на теорията на системите, залегнали в основата на системния анализ. Целесъобразността и удобството на предложената класификация са проверени в серия от системни изследвания на всички основни нива на управление.

Фундаментална последователност на етапите и задачите на системния анализ

1. Анализ на проблема.
2. Определяне на системата.
3. Анализ на структурата на системата.
4. Формулиране на общата цел и критерия на системата.
5. Декомпозиция на целите, определяне на изискванията за ресурси и процеси.
6. Определяне на ресурсите и процесите; синтез на целите отдолу нагоре.
7. Прогнозиране и анализ на бъдещите условия.
8. Оценка на целите и средствата.
9. Избор на алтернативи.
10. Диагностика на съществуващата система.
11. Изграждане на цялостна програма за развитие.
12. Проектиране на организация за постигане на целите.

Описание на етапите

Етап 1. Анализ на проблема

• Съществува ли проблемът?
• Точно формулиране на проблема.
• Анализ на логическата структура на проблема.
• Развитие на проблема в миналото и бъдещето.
• Външни връзки на проблема с други проблеми.
• Фундаментална разрешимост на проблема.

Въпросът дали проблемът действително съществува е от изключително значение, тъй като полагането на огромни усилия за решаване на несъществуващи проблеми в никакъв случай не е изключение, а по-скоро съвсем типичен случай. Правилното и точно формулиране на проблема е първият и необходим етап от всяко системно изследване. Както е добре известно, успешното формулиране на проблема може да се равнява на половината от решението.

Етап 2. Определяне на системата

• Спецификация на задачата.
• Определяне на позицията на наблюдателя.
• Определяне на обекта.
• Идентифициране на елементите (определяне на границите на декомпозиция на системата).
• Идентифициране на подсистемите.
• Определяне на средата.

За да се изгради система, проблемът трябва да бъде разложен на набор от ясно формулирани задачи. В случай на голяма система тези задачи образуват йерархия; в сложна система те образуват спектър — което означава, че по отношение на един и същ обект ще бъдат решавани съвсем различни задачи на различни езици. Позицията на наблюдателя фундаментално определя критерия за решаване на проблема. Определянето на обекта само на пръв поглед е лесна задача; в някои случаи то представлява най-голямата трудност на изследването.

Етап 3. Анализ на структурата на системата

• Определяне на нивата на йерархия (в големи системи).
• Определяне на аспектите и езиците (в сложни системи).
• Определяне на процесите и функциите (в динамични системи).
• Идентифициране и спецификация на процесите на управление и информационните канали.
• Спецификация на подсистемите.
• Спецификация на рутинните процеси (текущи операции) и процесите на развитие (целенасочени).

Произволното идентифициране на подсистеми и свързаните с тях процеси неизбежно осъжда на неуспех системното изследване. Докато в техническите системи — поне в тяхната материална част — структурата на подсистемите е ясно различима, в системите на икономическото управление всички структурни връзки не само не са очевидни, но и са силно прикрити зад връзките на административното подчинение. При решаването на текущи проблеми на икономическото управление, както обективно — по отношение на количественото разпределение на усилията — така и субективно — в съзнанието на организационния персонал — рутинните процедури прикриват целите и процесите на развитие. Идентифицирането и разграничаването на тези цели и процеси от рутинните операции изисква не само строг логически анализ, но и ефективна комуникация с ръководния персонал.

Етап 4. Формулиране на общата цел и критерия на системата

• Идентифициране на целите, наложени от надсистемата.
• Идентифициране на целите и ограниченията на средата.
• Формулиране на общата цел.
• Определяне на критерия.
• Декомпозиция на целите и критериите по подсистеми.
• Синтез на общия критерий от критериите на подсистемите.

Формулирането на общата цел на организацията и особено изграждането на критерий за ефективността на системата в никакъв случай не е възможно чрез анкетиране на общественото мнение; то представлява сложна логическа процедура в рамките на понятията на теорията на системите, която обаче изисква и задълбочено познаване на конкретната икономика и технология на изследвания обект.

Етап 5. Декомпозиция на целите, определяне на изискванията за ресурси и процеси

• Формулиране на целите от най-висок ранг.
• Формулиране на целите за текущите процеси.
• Формулиране на целите за ефикасност.
• Формулиране на целите за развитие.
• Формулиране на външните цели и ограничения.
• Определяне на изискванията за ресурси и процеси.

В големите и сложните икономически образувания (а именно с такива образувания се занимава системният анализ) общата цел на системата е толкова отдалечена от конкретните средства за нейното постигане, че изборът на решение изисква обширна, трудоемка работа за свързване на целта със средствата за нейното осъществяване чрез декомпозиция на целите. Тази важна и трудоемка работа обикновено е централна за системния анализ. Тя е дала повод за възникването на метода на дървото на целите, който е основното — ако не и единственото — инструментално достижение на системния анализ.

Етап 6. Определяне на ресурсите и процесите; синтез на целите отдолу нагоре

• Оценка на съществуващата технология и капацитет.
• Оценка на текущото състояние на ресурсите.
• Оценка на изпълняваните и планираните проекти.
• Оценка на възможностите за взаимодействие с други системи.
• Оценка на социалните фактори.
• Синтез на целите отдолу нагоре.

В значителен брой случаи, особено когато се работи с непроизводствени и по-специално неикономически системи (здравеопазване, образование и цял ред други), не е възможно да се изразят целта и критерият за ефективност на развитието явно чрез логическо разсъждение. Пътят на анализа от „естествените човешки потребности” е неприемлив за изследователя поради непрекъснатото им развитие и промяна. В такива случаи трябва да се действа в определена степен по традиционния път: от анализ на текущата ситуация и достигнатото ниво, чрез последователно прогнозиране.

Етап 7. Прогнозиране и анализ на бъдещите условия

• Анализ на устойчивите тенденции в развитието на системата.
• Прогнозиране на развитието и промяната на средата.
• Предвиждане на появата на нови фактори, силно влияещи върху развитието на системата.
• Анализ на бъдещите ресурси.
• Цялостен анализ на взаимодействието на бъдещите фактори на развитие.
• Анализ на възможните промени в целите и критериите.

Системният анализ се занимава, като правило, с перспективите на развитието, понякога доста далечни. Затова най-голям интерес представлява всяка информация за бъдещето — за бъдещи ситуации, ресурси, научни и технически открития и изобретения, които коренно ще преобразят икономическите системи и протичащите в тях процеси, както и бъдещите системи на социални ценности, които съществено ще влияят върху промените в баланса и в редица случаи — върху трансформацията на целите и критериите. Поради тази причина прогнозирането — получаването на информация за бъдещето чрез научни методи — е най-важната и несъмнено най-сложната част от системния анализ.

Етап 8. Оценка на целите и средствата

• Изчисляване на критериалните оценки.
• Оценка на взаимозависимостите между целите.
• Оценка на относителната значимост на целите.
• Оценка на недостатъчността и стойността на ресурсите.
• Оценка на влиянието на външните фактори.
• Изчисляване на цялостните разчетни оценки.

Цял ред социални, политически, морални, етични и други фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати в системния анализ — тъй като понякога оказват решаващо влияние върху формулирането на целите и избора на средства за тяхното осъществяване, както и върху оценката на ресурсите — по принцип не могат да бъдат измерени количествено. Единственият начин за отчитането им е получаването на субективните оценки на експерти и специалисти, както по конкретния въпрос, така и по широк кръг взаимосвързани проблеми. Тъй като системният анализ, като правило, се занимава с неструктурирани или слабо структурирани проблеми — т.е. проблеми без количествени оценки — получаването на експертни оценки и тяхната обработка се явява необходим етап от системния анализ за повечето проблеми.

Етап 9. Избор на алтернативи

• Анализ на целите за съвместимост.
• Проверка на целите за пълнота.
• Елиминиране на излишните цели.
• Планиране на алтернативи за постигане на отделните цели.
• Оценка и сравнение на алтернативите.
• Обединяване на набор от взаимосвързани алтернативи.

Несъответствието между потребностите и средствата за задоволяването им представлява закономерност и най-важният стимул за икономическото развитие. Тъй като понятието за цел е неотделимо от понятието за средства за нейното постигане, централният момент при вземането на решения в системния анализ е „изрязването” на целите — премахването на онези цели, които се считат за незначителни или за които няма средства за постигане — и избора на конкретни алтернативи за постигане на взаимосвързан набор от най-важните цели.

В системните изследвания от „инженерен” тип и с относително малък мащаб „изборът на алтернативи” се счита за най-важната, ако не и единствената задача на системния анализ. При проблемите на икономическото управление „изрязването” на дървото на целите и избора на взаимосвързан набор от алтернативи представлява важна задача, особено предвид факта, че научно-техническият прогрес заедно с променящите се условия на средата поражда огромен брой алтернативни мерки за постигане на набор от икономически цели. Тези мерки трябва да се вместват в ограниченията на ресурсите, тъй като законът за планомерно развитие на националната икономика диктува строги граници за разпределението на ресурсите за поддръжка на отделните подсистеми на националната икономика.

Етап 10. Диагностика на съществуващата система

• Моделиране на технологичния и икономическия процес.
• Изчисляване на потенциалния и действителния капацитет.
• Анализ на загубите на капацитет.
• Идентифициране на недостатъците в организацията на производството и управлението.
• Идентифициране и анализ на мерките за подобряване на организацията.

Проблемите на националното икономическо управление, които се решават с методите на системния анализ, не възникват във вакуум, а в рамките на реално съществуващи органи за управление, обикновено в тяхните взаимосвързани комплекси. Задачата на системния анализ в по-голямата си част не е създаването на нов орган за управление, а усъвършенстването на съществуващите, ориентирайки ги към решаване на проблема. В такива случаи е необходим диагностичен анализ на органите за управление, за да се идентифицират техните възможности, недостатъци и проблемни места при събирането и обработката на информация и при вземането на решения, с цел отстраняване на тези недостатъци и по-добро ориентиране на системата.

Нова система ще бъде ефективно приложена, ако тя облекчава работата на органа за управление, помага за решаването на неотложни проблеми и напредва към постигането на непосредствените цели. Затова идентифицирането на текущите проблеми на управлението и непосредствените цели също е предмет на диагностичното изследване и анализа на органите за управление. Това изследване включва масово анкетиране на персонала на съответния орган за управление, на неговите партньори, на висшестоящите и подчинените организации, чрез което се идентифицира необходимата информация и след това се анализира. Това осигурява основата за изграждане на добре обоснован организационен план за внедряване на новопроектираната система.

Етап 11. Изграждане на цялостна програма за развитие

• Формулиране на мерки, проекти и програми.
• Определяне на приоритета на целите и мерките за тяхното постигане.
• Разпределение на областите на дейност.
• Разпределение на областите на компетентност.
• Разработване на цялостен план от мерки в рамките на ограниченията за ресурсите и времето.
• Възлагане на отговорни организации, ръководители и изпълнители.

Както беше отбелязано по-рано, резултатите от системния анализ се получават в рамките на системните понятия, а за да се премине към практическото планиране на мерките, те трябва да бъдат преведени на езика на икономическите категории. В резултат на решаването на задачите на системния анализ за основни национални икономически въпроси — включително планове за научни изследвания, разработки, капиталови инвестиции и строителство, както и развитие на отраслите и териториите — се създават цялостни програми за развитие. Тези програми се разпределят във времето, възлагат се на различни изпълнители; изгражда се структура за управление и координация и се създава система за отчетност.

Етап 12. Проектиране на организация за постигане на целите

• Определяне на организационните цели.
• Формулиране на организационните функции.
• Проектиране на организационната структура.
• Проектиране на информационните механизми.
• Проектиране на режимите на работа.
• Проектиране на механизмите за материално и морално стимулиране.

В някои случаи внедряването на такива цялостни програми изисква създаването на постоянен или временен орган за управление; в други случаи целта на системния анализ е преустройството на дадения орган за управление. Системният анализ разполага с редица специфични методи и техники за проектиране на ефективни органи за управление, ориентирани към целта — т.е. насочени към създаването и използването на конкретна система в рамките на националната икономика.