Теорията на решенията е обхватна дисциплина, насочена към разработването на методи и инструменти, които помагат на едно или няколко лица да направят обосновано избиране на най-добрата от наличните алтернативи.
Вземането на решения в професионален смисъл е особен вид човешка дейност, който включва обосновано избиране на най-добрата (в определен смисъл) алтернатива или на няколко предпочитани алтернативи от наличните варианти. Необходимостта от обосноваване на избора е присъща на всички сфери на човешката дейност. Обоснованият избор е особено важен при управлението на организационни и технически системи.
Изследването на начина, по който хората взимат решения, и създаването на методи за избор са предмет на много научни дисциплини, които са възникнали и са се развивали исторически независимо едни от други. Сред тях са теорията на решенията, системният анализ, операционните изследвания, статистическата теория на решенията, теорията на игрите, теорията на оптималното управление, икономическата кибернетика, теорията на организацията, информатиката, изкуственият интелект, когнитивната психология, теорията на поведението и други. Тези дисциплини анализират механизмите, процесите и правилата на избора от различни гледни точки, приложени към обекти от различен вид и при различни условия на тяхното съществуване. Заедно те образуват мултидисциплинарна наука, която помага на хората да правят обосновани избори.
Теорията на решенията като самостоятелна област на изследване започва да се формира в средата на двадесети век, като се основава на методологията на системния анализ. Основната цел на теорията на решенията е да разработи методи и инструменти, които позволяват на отделен човек или на група лица да формулират множеството от възможни решения на проблема, да ги съпоставят едно с друго, да намерят сред тях най-добрите или приемливите алтернативи, отговарящи на определени изисквания (ограничения), и при необходимост да обосноват направения избор.
Теорията на решенията може да оказва съществена помощ при анализирането и решаването на сложни проблеми, но само когато нейните методи и инструменти се използват подходящо, в границите на своята приложимост, без да се надценява или подценява тяхната роля в процеса на намиране на решение. Затова теорията на решенията най-точно се разбира като търсене и обосноваване на алтернативите, най-предпочитани от вземащия решение.