Формулировка на задачата за вземане на решение
Задачата за вземане на решение се състои във формиране на набор от възможни алтернативи, които разрешават проблемна ситуация при съществуващи ограничения, и в избора между тези алтернативи на една-единствена най-добра или на няколко предпочитани алтернативи, удовлетворяващи наложените им изисквания. Формално задачата за вземане на решение D може да се запише в следния обобщен вид:
D = ⟨F, A, X, G, P⟩
Където:
F е формулировката на задачата за вземане на решение, която включва съдържателно описание на проблема, за който става дума, и при необходимост неговото модeлно представяне, определение на целта или целите, които трябва да бъдат достигнати, и изисквания към формата на крайния резултат;
A е множеството от възможни алтернативи, между които се прави изборът. Те могат да бъдат реално съществуващи алтернативи, които в зависимост от контекста на проблема имат формата на обекти, кандидати, начини за постигане на целта, действия, решения и подобни, или хипотетично множество от всички теоретично възможни алтернативи, което може да бъде дори безкрайно. Избор възниква само когато съществуват най-малко две възможни алтернативи за решаване на проблема;
X е множеството от атрибути (признаци, параметри), описващи алтернативите и техните отличителни характеристики. Атрибутите включват, първо, обективни показатели, характеризиращи определени свойства, присъщи на алтернативите, които по правило могат да бъдат измерени; и второ, субективни оценки, които обикновено се дават по специално подбрани или конструирани критерии, отразяващи важни за участниците в избора особености на алтернативите;
G е множеството от условия, които ограничават областта на допустимите алтернативи за решаване на проблема. Ограниченията могат да бъдат описани съдържателно или зададени под формата на определени формални изисквания към алтернативите и/или техните атрибути. Например това могат да бъдат ограничения върху стойностите на даден атрибут, различна степен на релевантност (изразеност) на атрибута за различните алтернативи или невъзможността от едновременно съчетаване на определени стойности на атрибути за реално съществуващи алтернативи;
P представлява предпочитанията на едно или няколко лица, вземащи решения (ЛВР), които служат като основа за оценяване и сравняване на възможните алтернативи за решаване на проблема, избор на допустими алтернативи и намиране на най-добрата или приемлива алтернатива. Доста често, за да се опрости формулировката на задачата за вземане на решение, част от информацията, описваща предпочитанията на ЛВР, се преобразува в ограничения.
Факторите, характеризиращи проблемна ситуация, условно се разделят на две групи: управляеми и неуправляеми.
- Управляемите фактори, чийто избор зависи от ЛВР, по своята същност представляват поставените цели, алтернативите за постигането им, субективните оценки на алтернативите и степента на постигане на целта.
- Неуправляемите фактори не зависят от ЛВР. Те определят обективните атрибути на алтернативите и отчасти установяват ограниченията върху избора на възможните алтернативи.
Факторите също се подразделят на:
- детерминирани, с известни и/или предварително зададени точни характеристики;
- вероятностни, или стохастични, с известни и/или предварително зададени случайни характеристики;
- неопределени, или неизвестни, с неясно определени и/или неизвестни характеристики, но понякога с известен диапазон на изменение на своите стойности.