Въведение в операционните изследвания. Чърчман Ч. У., Акоф Р., Арноф Л. 1957.
Операционните изследвания първоначално възникват през Втората световна война в Англия, а тяхното развитие впоследствие бързо се разгръща в Съединените щати. Така операционните изследвания първо намират приложение при военни проблеми, а едва след войната — при проблеми на финансовото, промишленото и гражданското управление. Първоначално този процес се развива по-бързо в Англия, докато през 1951 г. операционните изследвания се утвърждават трайно в американската промишленост и започват бързо да се развиват в Съединените щати.
Макар работата в областта, която по-късно става известна като операционни изследвания, да започва във военните организации, нейното развитие и оформяне като самостоятелна дисциплина може да бъде описано по аналогия с добре познатия процес на индустриално развитие. Преди Индустриалната революция производството се извършва главно от малки предприятия, в които цялото управление се осъществява от един собственик, който прави покупки, планира и ръководи работата, продава продукцията, наема и уволнява работници и така нататък.
Впоследствие настъпва разделение на административните функции. Появяват се ръководители на производствени отдели, отдели по продажби, финансови отдели, отдели по човешки ресурси и други. Нарастващата механизация, съпроводена от частична автоматизация, води до още по-бърз растеж на промишленото производство, което предизвиква разпокъсване на операциите и по-нататъшно разделение на административните функции.
Появата на множество отделни операции неизбежно налага създаването на административни длъжности за управление на тези операции. Понастоящем все по-малко ръководители на производствени отдели имат пряк контакт с производствените цехове. Те на практика се превръщат в служители, изпълняващи чисто организационни функции.
Успоредно с нарастващото диференциране и разделение на административните функции нараства и интересът на учените към проблемите, възникващи в различните производствени звена на промишлените организации. По-специално учените започват да отделят все по-голямо внимание на въпросите на промишленото производство, и в резултат на съвместните им усилия възникват редица нови клонове на приложните науки с техните специализации — инженери-механици, инженери-химици, инженери по промишлено строителство, инженери по статистически контрол на качеството и специалисти по управление на производството. В други области се появяват специалисти по пазарни изследвания, промишлена икономика, иконометрия, психология на трудовите отношения, промишлена социология и подобни приложни научни дисциплини.
През този период на диференциране и разделение на административните функции започва да се оформя нов клас управленски проблеми — проблеми, които могат да бъдат наречени организационно-управленски по своя характер. Тези проблеми възникват като пряка последица от функционалното разделение на труда в предприятието, което поражда необходимостта от организационна дейност. Във всяка организация всяко специализирано звено изпълнява определена част от общата работа. Изпълнението на всяка част от работата е необходимо за постигане на общите цели на организацията. Въпреки това, в резултат на такова разделение на труда, всяко специализирано звено развива свои собствени цели.
С появата на проблемите от организационен тип се появява и длъжността консултант по управление. Ролята на консултантите е да помагат за решаването на възникващи организационни проблеми, като разчитат на своя опит в решаването на подобни проблеми в други области. Методът, който използват, се състои в откриване на общото между определени проблеми от даден клас при анализа на предложените решения. Естествено, постепенно започват да се правят опити за намиране на обща структура (за изграждане на „модел”) на тези решения и общи принципи за проверка на правилността на откритите структури. Тези опити довеждат до необходимостта от научен подход към изучаването на проблеми от организационен тип, макар да следва да се отбележи, че научни постижения са били използвани в тази област от време на време още преди появата на операционните изследвания.
По време на Втората световна война военните власти привличат редица учени, за да помогнат при решаването на стратегически и тактически проблеми. Много от тези проблеми принадлежат именно към типа, който наричаме организационни проблеми. Представители на различни клонове на науката са обединени в работни групи със задачата да оптимизират използването на ресурсите. Това са първите екипи по операционни изследвания.
Целта на операционните изследвания — дисциплина, възникнала успоредно с растежа на промишлените организации — е да осигури на управлението научна основа за решаване на проблеми, свързани с взаимодействието между различните звена на организацията в стремежа ѝ да постигне общите си цели.
Решение, което изглежда най-изгодно за организацията като цяло, се смята за оптимално решение; решение, което е най-изгодно за една или повече части от организацията, се нарича субоптимално решение.
При провеждането на операционни изследвания се полагат усилия за намиране на най-добрите решения за възможно най-голяма част от цялата организация. Например, при опит за решаване на проблем с поддръжката в дадено предприятие чрез методите на операционните изследвания, целта е да се отчете влиянието на различните политики за поддръжка върху производството като цяло. Може да се отиде и по-далеч, като се направи опит да се определи как това се отразява на дадена фирма, което на свой ред засяга цялата отрасъл, и така нататък. Където е възможно, се прави опит да се отчете и как влиянието върху производствения отдел ще се отрази на другите отдели и на фирмата като цяло. В операционните изследвания се цели отчитане на взаимодействията или причинно-следствените връзки дотолкова, доколкото това изглежда съществено. Въпреки това, във всеки конкретен случай обхватът на операционните изследвания на практика обикновено е ограничен, било защото достъпът до по-високите нива на организацията е ограничен, било поради ограничения във времето, средствата и ресурсите.
Винаги съществува разлика между идеалните стремежи и реалните възможности. Въпреки това основната цел на операционните изследвания се свежда до намиране на оптимални решения на проблеми от организационен тип, като се взема предвид функционирането на организацията като цяло. Този общ характер на целта на операционните изследвания е пример за системен подход, тъй като под „система” се разбира взаимосвързан комплекс от функционално свързани компоненти.
Системният подход към проблемите не означава, че проблемът, формулиран в най-общи термини, трябва да бъде решен в рамките на едно единствено изследователско начинание. Колкото и желателно да е това, на практика то рядко е постижимо. На практика общият проблем обикновено се решава на части в определена последователност. В много случаи общият проблем не може да бъде формулиран предварително, но решението на един етап дава възможност да се определи следващата стъпка.
Накратко, макар едновременната оптимизация на всички части на системата да е крайно желателна, практическите ограничения по правило налагат последователна оптимизация на отделните части на системата с паралелно взаимно коригиране на локалните оптимуми, за да се определи оптималното решение за проблема като цяло.
От твърдението, че операционните изследвания се стремят да опишат възможно най-голяма част от системата, не следва, че трябва да се започне с изучаване на системата като цяло. Повечето изследвания в областта на операционните изследвания започват с известни проблеми с ограничен обхват. Впоследствие обаче границите на изследването се разширяват доколкото обстоятелствата позволяват. По същество обхватът на изследването е мярка, определяща една от отличителните черти на операционните изследвания. Съответно, изследването по операционни изследвания много често започва със същите проблеми, с които би започнал инженер-механик, инженер по промишлено строителство, инженер-химик или изследовател на пазара, но рядко завършва с проблеми от този тип.
Характерно за операционните изследвания е, че при решаването на всеки проблем възникват нови проблеми. От това става ясно, че прилагането на методите на операционните изследвания е неефективно, когато се решават тесни, ограничени проблеми. Най-голяма полза може да се извлече от непрекъснатите, кумулативни изследвания — тоест от последователния преход от един проблем към друг. Това следва от самото определение на целите на операционните изследвания, дадено по-горе.
Една от най-съществените черти на операционните изследвания е стремежът към намиране на оптимално решение, към определяне на оптимална стратегия или конструкция. Задачата не е да се намери решение, по-добро от съществуващото, а да се намери самото най-добро решение измежду всички възможни. Такова решение не винаги е постижимо поради ограниченията, наложени от текущото състояние на науката, недостатъчно време, ресурси или възможности. Но усилията в операционните изследвания непрекъснато са насочени към намиране на оптималното решение или на решение, максимално близко до него.
Крайното решение остава в ръцете на тези, които управляват операциите, а не на тези, които ги изучават. Екипът по операционни изследвания може само да препоръча решения или да предостави основа за избор на конкретно решение. Той може също да съдейства за прилагането на решението, след като то е взето.
Обобщавайки, операционните изследвания в най-общ смисъл могат да бъдат характеризирани като прилагане на научни принципи, методи и средства към проблеми, свързани с функционирането на организационните системи, с цел да се предоставят на тези, които управляват тези системи, оптимални решения.