Терминът „операционни изследвания” възниква през Втората световна война и точно описва областта по онова време. Въпреки че методите на операционните изследвания вече се прилагат много по-широко, отколкото по време на войната, названието се запазва. За по-голяма яснота операционните изследвания могат да бъдат определени като научен метод за решаване на проблеми на организационното управление.
При решаването на всяка конкретна задача прилагането на методите на операционните изследвания включва:
- изграждане на математически, икономически или статистически модели за задачи за вземане на решение и управление в сложни ситуации или при условия на неопределеност;
- изследване на взаимовръзките, които определят възможните последици от вземаните решения, както и установяване на критерии за ефективност, позволяващи да се оцени относителното предимство на един или друг начин на действие.
Понякога се предполага, че предмет на операционните изследвания са ежедневните управленски проблеми, възникващи в дейността на дадена организация. С други думи, приема се, че те се занимават с управленски проблеми, възникващи при изпълнението на определени ежедневни, повтарящи се „операции”. Методите на операционните изследвания действително се прилагат при решаването на определени задачи от този тип. Сред тях са, по-специално, проблемите, свързани с планирането на производството и управлението на запасите, експлоатацията и поддръжката на оборудването, както и подбора на персонал.
Методите на операционните изследвания обаче често се използват за решаване на друг вид управленски проблеми, които имат само косвено отношение към ежедневните операции. Проблемите от този вид обикновено са свързани с планирането. Сред тях са, по-специално, задачите за определяне на продуктовия асортимент, разработване на дългосрочни програми за разширяване на производството, проектиране на мрежа от складови съоръжения в система за търговия на едро системи, както и проблемите за навлизане в нови области на производствена или търговска дейност чрез сливания или придобиване на други фирми.
През последното десетилетие прилагането на методите на операционните изследвания многократно е доказвало големите им възможности и високата им ефективност при решаването на практически управленски проблеми.
Разглежданият предмет най-точно може да се характеризира като „анализ на управленските решения”. Именно проблемът за вземането на решения (или избора на начин на действие) е централен за всички операционни изследвания. Анализът на управленските решения включва разлагане на сложен проблем на подпроблеми, които са по-достъпни за логическо и интуитивно изследване. Резултатите от задълбоченото изучаване на всеки подпроблем се синтезират по подходящ начин, което позволява по-задълбочено разбиране на първоначалния проблем като цяло. Тогава какво обуславя възникването на сложни управленски проблеми?
Една от причините е, че в съвременната икономика производствено-техническите, пазарно-търговските и другите фактори се намират в сложна взаимна зависимост. Например производственият план на дадено предприятие трябва да отчита търсенето на клиентите, нуждите от суровини, необходимия оборотен капитал, капацитета на оборудването, вероятността от технически повреди, както и производствените и технологичните ограничения. Изготвянето на план, който да бъде едновременно реалистичен и икономически изгоден, съвсем не е лесна задача.
Друга причина за сложността на управленските проблеми, възникващи в практическата дейност, е, че различните подразделения на една и съща организация могат (може би не винаги напълно съзнателно) да преследват противоречиви цели, отговорността за решенията и административните правомощия често са широко разпределени между различни структурни звена, а външните икономически фактори, от които зависи дейността на съответната организация, могат да съдържат елементи на неопределеност.
Операционният подход е насочен към усъвършенстване на самите процедури за разработване на управленски решения. Степента на успех на този подход се измерва чрез нетната печалба, получена в резултат на практическото прилагане на резултатите от операционното изследване.
Трябва да се прави разлика между усъвършенстването на процедурите за вземане на управленски решения и усъвършенстването на процеса на тяхното изпълнение — с други думи, между „добро решение” и „добър практически резултат”. Например, по определени причини решението да се направи залог на конните надбягвания може да се смята (от икономическа или морална гледна точка) далеч не за най-доброто; ако обаче залогът все пак бъде направен, резултатът може да се окаже (в случай на печалба) положителен. Анализът, насочен към разработването на най-обосновано решение, е важен, защото в ситуации, при които крайният резултат не е еднозначно определен, единственият начин да се повлияе на хода на събитията е чрез взетото решение.
Съществуват много методи за решаване на управленски проблеми, като повечето от тях са сходни. Може да изглежда трудно да се разграничи операционният подход от методите, използвани от производствените инженери, плановите икономисти, счетоводителите или специалистите по оценка на икономическата ефективност на управленските информационни системи. Методите на операционните изследвания обаче притежават редица специфични особености.
За да може даден подход към решаването на конкретен проблем да бъде квалифициран като операционен подход, той трябва да съдържа по-специално следните елементи:
- Ориентация към вземане на решения. Основните резултати от анализа трябва да имат пряко и напълно определено отношение към избора на начин на действие (т.е. стратегия или тактика).
- Оценка въз основа на критерии за икономическа ефективност. Сравнението на различните възможни начини на действие трябва да се основава на количествени оценки, които еднозначно определят полезността на очаквания резултат за съответната организация. Количествените оценки за търговските фирми обикновено включват използването на измерими величини, като разходи, приходи, налични парични средства и норма на възвръщаемост на допълнителните капиталови инвестиции, наред с други. Колебанията на пазарното търсене трябва да бъдат съответно количествено определени.
- Препоръчаното решение трябва да постигне оптимален „баланс”, отчитайки всички тези често противоречащи си фактори.
- Опора върху математически модели. Процедурите за обработка на посочените по-горе параметри трябва да бъдат определени с такава прецизност, че всеки специалист по системен анализ да може да ги тълкува напълно еднозначно. С други думи, работейки с едни и същи данни, различни анализатори-специалисти трябва да получават идентични резултати.
- Необходимост от използване на компютър. Това условие в никакъв случай не е просто желателно. То трябва по-скоро да се разглежда като необходимо, което се диктува или от сложността на използваните математически модели и големия обем на обработваните данни, или от тромавите изчислителни процедури, поддържащи една или друга система за управление и контрол.