Рационален избор (теория на решенията)

Рационален избор — това е процес на вземане на решение, при който субектът (лицето, вземащо решението — ЛВР) избира вариант, максимално съответстващ на неговите индивидуални предпочитания, цели и ограничения. Концепцията за рационален избор се основава на допускането за разумност и последователност на поведението на субекта при сравняване и избор на алтернативи.

Обща характеристика

Теорията на рационалния избор твърди, че всяко лице, вземащо решение, притежава:

• система от предпочитания, позволяваща сравняване на алтернативи;
• способност за вземане на вътрешно непротиворечиви решения;
• стремеж към избор на най-добрия, според него, вариант.

В най-простия случай рационалният избор означава предпочитание на онази алтернатива, която предоставя най-голяма полезност или изгода съгласно субективната система от ценности.

Аксиоми на рационалността

Рационалността в теорията на вземането на решения често се определя чрез изпълнението на следните аксиоми:

• Пълнота — всеки две алтернативи са сравними (А е за предпочитане пред B, B е за предпочитане пред A или те са равностойни);
• Транзитивност — ако A е за предпочитане пред B, а B е за предпочитане пред C, то A е за предпочитане пред C;
• Независимост от странични алтернативи — изборът между A и B не трябва да зависи от наличието на други алтернативи;
• Непрекъснатост — предпочитанията се запазват при незначителни промени в параметрите.

Индивидуална рационалност

Индивидуалната рационалност предполага субективност на избора. Различните ЛВР могат по различен начин да оценяват едни и същи варианти поради различия в целите, нагласите, опита и наличната информация. При това рационалното поведение не изключва използването на интуиция, евристики и качествени оценки, ако те съответстват на логиката и последователността на разсъжденията на субекта.

Ограничена рационалност

На практика поведението на ЛВР често се отклонява от идеалните модели на рационалност поради:

• непълнота или неточност на информацията;
• ограничено време за вземане на решение;
• когнитивни изкривявания;
• психологически и емоционални фактори.

Такива отклонения се изучават в рамките на концепцията за ограничена рационалност (bounded rationality), предложена от Хърбърт Саймън. Според тази концепция човекът се стреми не към максимизация, а към постигане на „достатъчно добър" резултат (принцип на сатисфакция).

Рационален избор и оптималност

Макар рационалният избор често да се отъждествява с оптималния, между тях съществува разлика:

• Оптималният избор се опира на обективни критерии и строги модели за оценка;
• Рационалният избор е субективно обоснован избор, съответстващ на вътрешната логика на ЛВР, дори ако той не е оптимален по формални критерии.

Рационален избор в колектив

В задачите за колективно вземане на решения агрегирането на индивидуалните рационални предпочитания може да не доведе до рационален колективен избор. Това се дължи, по-специално, на теоремата на Аро, според която не съществува идеална процедура за колективен избор, удовлетворяваща всички критерии за рационалност.

Приложение

Моделът на рационалния избор се използва в различни дисциплини:

• Икономика — теория на потребителското поведение, избор при ограничени ресурси;
• Политология — анализ на поведението на избирателите и политическите актьори;
• Социология — обяснение на социалните норми и отклонения;
• Психология — когнитивни процеси и механизми за вземане на решения;
• Мениджмънт — обосноване на управленски решения.

Вижте също

• Оптимален избор
• Теория на полезността
• Вземане на решения
• Когнитивни изкривявания
• Колективен избор