Понятие на системата
Понятие на системата — основна категория на системния подход, чието съдържание се е развивало в процеса на развитие на науката и усложняването на представите за устройството и функционирането на сложни обекти. Разглеждането на тази еволюция позволява да се разберат различните аспекти, включени в съвременните определения на системата.
Исторически разбирането за това какво представлява системата е преминавало през няколко етапа на усложняване.
Ранни представи: Елементи, Връзки, Структура
Първоначално системата се разглеждала предимно чрез нейния състав и вътрешна организация. Л. фон Берталанфи определял системата като „комплекс от взаимодействащи компоненти" или „съвкупност от елементи, намиращи се в определени отношения помежду си".[1][2]
Основните компоненти на този възглед са:
- Елементи (части, компоненти): Определено множество от съставни части (`A`).
- Връзки (отношения): Наличие на взаимодействия или зависимости между елементите (`R`).
- Структура: Наредеността на елементите и връзките.
Формално това може да бъде представено като двойка:
S = (A, R)
Понякога се използвало представяне чрез пресечение, подчертаващо, че системата включва само онези елементи и връзки, които формират цялостност:
S = A ∩ R
Забележка: Термините „елементи" — „компоненти" и „връзки" — „отношения" често се използват като синоними, въпреки че „компонент" може да означава и съвкупност от елементи.
Функционален подход: Входове, Изходи, Преобразуване
По-късно, особено с развитието на кибернетиката, акцентът се пренесъл върху функционирането на системата като преобразувател:[3][4]
- на входове (`X`) в изходи (`Y`) съгласно някакво правило или отношение (`R`).
Това представяне (М. Месарович):
S = (X, Y, R)
позволява използването на модела „черна кутия", анализирайки системата чрез нейните външни прояви, без да се навлиза във вътрешната структура.
Отчитане на свойствата на компонентите
За по-точно моделиране се наложило да се отчитат свойствата (атрибутите) на самите елементи (`QA`) и на връзките (`QR`). Определението на А. Хол включвало атрибутите на елементите:
S = (A, R, QA)
А. И. Уемов предложил двойствени определения, акцентиращи вниманието или върху свойствата на елементите, или върху свойствата на отношенията:
S = (A, R, QA) или S = (A, R, QR)
Включване на цел:
За описване на управлявани, изкуствени и много биологични системи от принципно значение стало включването на цел (`Z`), отразяваща насочеността на системата или желания резултат от нейното функциониране:[5][6][7]
S = (A, R, Z)
В системния анализ работата с цели е централен етап (вж. Цел в системния анализ).
Взаимодействие със средата и динамика: Открити системи
Повечето реални системи взаимодействат с обкръжаващата ги среда. Л. фон Берталанфи въвел концепцията за открита система, обменяща вещество, енергия или информация със средата (`E`).[8]
Отчитането на динамиката също наложило въвеждането на времеви интервал (`T`). Определението на В. Н. Сагатовски отчита тези аспекти:
S = (A, R, Z, E, T)
където A – функционални елементи, R – отношения, Z – цел, E – среда, T – времеви интервал.
Ролята на наблюдателя: Субектен аспект
От работите на У. Р. Ашби и особено на Ю. И. Черняк, съвременният системен подход явно включва наблюдателя (`N`) в разглеждането. Описанието на системата, нейните граници, съществените елементи и връзки, както и целите на анализа зависят от субекта. Определението на Черняк: „Системата е отражение в съзнанието на субекта... на свойствата на обектите и техните отношения...":[9]
S = (A, R, Z, N)
По-късно Черняк добавил и езика на наблюдателя (`LN`):
S = (A, R, Z, N, LN)
Включването на наблюдателя подчертава диалектиката на обективното и субективното в системните изследвания и важността на нивата (стратите) на разглеждане на системата.
Връзка между еволюцията на понятието и развитието на науката
Усложняването на понятието за система вървяло паралелно с развитието на кибернетиката, общата теория на системите, системния анализ, изследването на операциите и системното инженерство. Всяко от тези направления е допринесло за разбирането на структурата, поведението, управлението и развитието на системите (вж. Развитие на системния подход).[10]
Избор на определение
Многообразието от определения отразява сложността на самия феномен на системата. При провеждане на системен анализ е необходимо да се избере или формулира „работно" определение, адекватно на целите на изследването и нивото на разглеждане. Това определение може да се уточнява в хода на анализа.[11]
Литература
- Волкова В.Н. Козлов В.Н. — Системный анализ и принятие решений. Словарь-справочник. М: Высшая школа, 2004
- Волкова В. Н., Денисов А. А. — Теория систем и системный анализ : учебник для вузов. М: Издательство Юрайт, 2025
- Волкова В.Н. — Истоки и перспективы развития наук о системах. СПб. Политех-Пресс, 2022
- Системные исследования. Ежегодник. М. Издательство Наука, 1969-88
- Берталанфи Л. фон. Общая теория систем. - М.: Прогресс, 1969.
- Садовский В.Н. Основания общей теории систем. - М.: Наука, 1974.
- Блауберг И.В., Садовский В.Н., Юдин Э.Г. Системный подход и системный анализ. - М.: Наука, 1977.
- Перегудов Ф.И., Тарасенко Ф.П. Введение в системный анализ. - М.: Высшая школа, 1989.
- Система // Новая философская энциклопедия: в 4 т. / Ин-т философии РАН. - М.: Мысль, 2001.
- Система // Википедия. URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/Система (дата обращения: 28.04.2025).
Бележки
- ↑ «Комплекс элементов, находящихся во взаимодействии.» — Л. фон Берталанфи, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 17.
- ↑ «Множество элементов с отношениями между ними и между их атрибутами.» — Р. Фейджин, А. Холл, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 17.
- ↑ «Система определяется как некоторое отношение, определённое на декартовом произведении некоторого семейства множеств.» — М. Месарович (цит. по А. И. Уемову), Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 82.
- ↑ «Системы исследуются по их функциональному поведению: они подвергаются определенным воздействиям (данные на «входе» систем) и регистрируются их ответные реакции (данные на «выходе»); полученные результаты «кодируются на языке свойств системы.» — Ю. В. Сачков, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 129.
- ↑ «Система... воспринимает некоторые входы и... производит такие выходы, которые обеспечивают достижение цели – максимизации некоторой функции входов и выходов» — Ричард Кершнер (цит. по С. Янгу), Системное управление организацией. С. 16.
- ↑ «Системный анализ — методология исследования... с помощью представления этих объектов в качестве целенаправленных систем...» — Ю.И. Черняк, статья «Системный анализ в управлении экономикой».
- ↑ «Затем в определениях системы появляется понятие цель.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, Теория систем и системный анализ. С. 18.
- ↑ «Исследование объекта как системы в методологическом плане неотделимо от анализа условий его существования и от анализа среды системы.» — В. Н. Садовский,
- ↑ «Система — это результат выбора исследователя, связанный с его целью и методологией.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, Теория систем и системный анализ. С. 20.
- ↑ «...понятие «система» стало широко использоваться в различных областях знаний, заинтересовало инженеров, и на определенной стадии развития научного знания теория систем оформилась в самостоятельную науку.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, Теория систем. С. 5.
- ↑ «Выбор определения системы отражает принимаемую концепцию и является фактически началом моделирования.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, Теория систем и системный анализ. С. 22.
Вижте също
- Система
- Определения на системата
- Системен подход
- Системен анализ
- Теория на системите
- Развитие на системния подход
- Структура на системата
- Елемент на системата
- Връзки в системите
- Среда на системата
- Граници на системата
- Цел в системния анализ
- Наблюдател в системния подход
- Обективно и субективно в системния анализ
- Открита система
- Нива на представяне на системите