Оценка на варианти

Оценка на варианти — това е ключов етап в процеса на вземане на решения, при който лицето, вземащо решение (ЛВР), разкрива и изразява своите предпочитания относно възможните алтернативи, сравнявайки ги по значими признаци и характеристики. Този етап предшества избора и позволява да се подготвят основанията за вземане на обосновано решение.

Оценката на варианти се осъществява с опора на система от критерии и скали. Скалите позволяват да се формализират особеностите на вариантите, а критериите отразяват важни аспекти, по които те се сравняват. В зависимост от ситуацията се прилагат различни типове скали: от прости (например, класификация или ранжиране) до по-сложни (например, оценка на относителната привлекателност).

Класификация на методите за оценка на варианти

Методите за оценка на варианти — това са инструменти, позволяващи да се формализират предпочитанията на лицето, вземащо решение (ЛВР), да се наредят или ранжират алтернативите, да се разкрият най-добрите от тях или да се определят приемливите. Методите се различават по типа на използваната информация, формата на изразяване на предпочитанията, степента на формализация, броя на критериите и други основания.

1. По тип на използваната информация

• Количествени методи се прилагат, когато характеристиките на вариантите са представени числено. Тези методи се основават на измерими параметри, като стойност, време, производителност. Те позволяват прилагането на интервални скали и скали на отношенията, както и извършването на изчисления (например, претеглени суми, нормализация, агрегация).
• Качествени методи се прилагат, когато информацията е представена във вербална или субективна форма. Използват се номинални и наредени скали, а самите оценки се дават чрез експертни съждения, анкети или лингвистични скали (например: „високо ниво", „задоволително", „нисък риск").
• Смесени методи обединяват числова и словесна информация. Често се прилагат при многокритериална оценка, при която част от критериите са количествени, а друга — качествени. Например, методът на анализ на йерархиите (AHP) позволява вербалните оценки да се преобразуват в числова форма чрез двойки сравнения.

2. По форма на изразяване на предпочитанията на ЛВР

• Рангови методи предполагат наредба на всички варианти по степен на предпочитаност без посочване доколко един вариант е по-добър от друг.
• Методи на двойни сравнения позволяват да се разкрият предпочитанията чрез двойно съпоставяне на алтернативите. Използват се както в качествена, така и в количествена форма. В основата на метода може да стои матрица на сравненията, отразяваща кой от двата варианта е за предпочитане и доколко.
• Методи за оценка по скали използват числови или символни скали за изразяване на степента на проявление на характеристиките. Изборът на типа скала (номинална, наредена, интервална, скала на отношенията) зависи от естеството на критерия.
• Методи на единен критерий (агрегация) свеждат характеристиките на вариантите до една обобщена оценка — целева функция, функция на полезността, функция на ценността и т.н. Обикновено се прилагат в случаите, когато е необходимо да се избере оптималният вариант по интегрална характеристика.

3. По степен на формализация на метода

• Формализирани методи се опират на ясни алгоритми и процедури, допускат автоматизация. Към тях се отнасят например методите за свиване на критериите, многокритериалната оптимизация, методите на полезността и оценката по скали.
• Неформализирани методи предполагат интуитивна или експертна оценка, без строги изчислителни процедури. Използват се при слаба структурираност на задачата или невъзможност за формализиране на предпочитанията (например, делфийски подход, мозъчна атака, евристични правила).
• Комбинирани (хибридни) методи съчетават формални изчисления с възможност за коригиране на оценките в процеса на взаимодействие с ЛВР или експерти. Пример — интерактивни процедури, при които ЛВР уточнява предпочитанията си по мере на анализа на междинните резултати.

4. По брой на оценяваните критерии

• Еднокритериални методи предполагат, че изборът се осъществява по един, предварително определен критерий. Това могат да бъдат прости сравнения по величина на целевия показател: цена, ефективност, време и т.н.
• Многокритериални методи отчитат няколко критерия едновременно, включително от различен тип (например, стойност, надеждност, качество). Такива методи включват процедури за нормализация, претеглена оценка на критериите, агрегиране и компромисни решения.

5. По степен на участие на ЛВР в процеса на оценка

• Автоматични (аксиоматични) методи не изискват участието на ЛВР след въвеждане на изходните данни. Решението се формира на основата на предварително зададени формални правила (например, функция на полезността или логика на аксиомите за избор).
• Интерактивни методи предвиждат поетапно участие на ЛВР: на всеки етап той може да оцени предложените алтернативи, да промени параметрите на задачата или да уточни своите предпочитания. Тези методи са особено полезни при многокритериален избор.
• Хибридни методи комбинират автоматизирани процедури с възможност за експертна намеса. Например, при методите за ранжиране или клъстеризация резултатът може да бъде коригиран въз основа на експертни забележки.

6. По степен на определеност на информацията

• Методи в условия на определеност предполагат, че цялата информация за вариантите е точно известна и не поражда съмнения.
• Методи в условия на риск отчитат вероятностната природа на изходите (например, очаквана стойност, критерий за максимум на вероятността за успех).
• Методи в условия на неопределеност се прилагат, когато липсва точна информация за последствията и се налага използването на субективни оценки, сценарни анализи, експертни хипотези.