Неопределеност

Неопределеността е характеристика на състояние, при което липсва пълна, точна или достоверна информация, необходима за вземане на обосновани решения или прогнозиране на бъдещи събития. В системния анализ и управлението неопределеността се тълкува като обективно или субективно обусловено ограничение на знанието за текущото или бъдещото състояние на системата, външната среда или действията на субектите.

Неопределеността може да се прояви под формата на:

• недостиг на информация за външната среда;
• невъзможност за точна оценка на последствията от алтернативни решения;
• неяднозначност при интерпретацията на наличните данни.

Тя е ключово понятие в такива дисциплини като системен анализ, теория на вземането на решения, управление на рисковете, икономика и инженерство.

Обща характеристика

Неопределеността може да възниква в много ситуации и се характеризира с редица случайни или неизвестни фактори. Разпределението на тези фактори:

• в едни случаи е известно предварително,
• в други — е неизвестно или е известно само частично.

Освен това неопределеността често е свързана с външни действия:

• от страна на противника (във военното планиране),
• от страна на конкурента (в деловата сфера).

Класификация на факторите на неопределеността

Като пример е представена класификацията на факторите, влияещи върху степента на неопределеността, от първия труд по системен анализ, посветен на въпросите на военното планиране (вж. схемата).

Неопределеността в организационно-икономическите системи

Достатъчно нагледно проблемът на неопределеността е разгледан от Кузмин Е. А. в труда „Неопределеността в икономиката: понятия и положения". Авторът откроява седем ключови положения:

1. Мярка за наличие на информация. Неопределеността се разглежда като индикатор за обема и качеството на наличната информация.
2. Вариативност на избора. Възможността за алтернативен избор, множествеността на вариантите за развитие на събитията.
3. Качество на информацията. Неопределеността определя достоверността, пълнотата, ценността, актуалността и яснотата на информацията.
4. Източник на риска. Неопределеността се явява атрибутивен (присъщ) източник на управленски и икономически риск.
5. Неяднозначност на реализацията. Фактори с неизвестна природа пораждат неяднозначност при реализацията на събитията.
6. Ограничител на управляемостта. Неопределеността по естествен начин ограничава управляемостта и стабилността на организационно-икономическата система.
7. Състояние спрямо „идеалните условия". Отразява степента на отклонение на реалната система от нейното хипотетично „идеално" функциониране.

Вж. също

• Системен анализ
• Управление на рисковете
• Теория на вземането на решения