Наблюдател в системния подход

From Systems analysis Wiki
Jump to navigation Jump to search

Наблюдателят в системния подход (системния анализ) е субект, който изучава, моделира, проектира или управлява система. В широк смисъл наблюдател може да бъде изследовател, проектант, конструктор, лице, вземащо решения, колектив от специалисти или друг субект, взаимодействащ със системата.

В системната парадигма наблюдателят не е външен и неутрален елемент спрямо изследваната система. Неговото присъствие и дейност влияят върху характера на описанието на системата, върху формулирането на целите, изграждането на модели и избора на критерии за изследване.[1][2]

Роля на наблюдателя при определянето на системата

Понятието за наблюдател е органично свързано с акта на отделяне на системата от заобикалящата среда Среда на системата. Наблюдателят определя границите на системата Граници на системата, като отделя елементите и установява връзките между тях в зависимост от целите на изследването или проектирането. По този начин самата система в системния анализ съществува спрямо наблюдателя и неговите познавателни задачи.

При формализирането на модела на системата често се вземат предвид както самите елементи и връзки, така и позицията на наблюдателя, а в редица случаи — и използваният от него език на описание Формализация на модели на системи.[3][4]

Позиции на наблюдателя спрямо системата

В зависимост от характера на системата и целите на изследването се разграничават две основни позиции на наблюдателя:

  • Наблюдателят е отделен от обекта и го изследва отстрани. Такъв подход е характерен за моделите на затворени системи, при които системата се разглежда като отделна цялост, слабо зависима от заобикалящата среда.
  • Наблюдателят се слива с обекта, ставайки негова част. Този случай е типичен за системи за управление, в които наблюдателят активно участва във функционирането и промяната на състоянието на системата.

Когато се отчита взаимодействието на системата със средата, се добавя трети вариант: наблюдателят се слива със средата. Тогава описанието на системата трябва да отчита не само обекта и наблюдателя, но и заобикалящата среда, формирайки триадата „наблюдател — обект — среда".

Влияние на наблюдателя върху моделирането и изследването

Разположението и ролята на наблюдателя в изследването определят особеностите на изграждането на моделите и интерпретацията на резултатите:

  • Ако наблюдателят се намира извън системата, е възможна класическа обектна постановка на задачата и изграждане на модели от типа „черна кутия".
  • Ако наблюдателят е част от системата, е необходимо да се отчитат рефлексивните връзки, възникващи в процеса на моделиране и управление.

Освен това влиянието на наблюдателя се проявява при избора на значимите променливи, структурирането на системата, формулирането на целите и критериите за оценка.

Значение на отчитането на наблюдателя

Отчитането на наблюдателя в системния анализ позволява:

  • да се избегне илюзията за пълна обективност при описанието на системата;
  • правилно да се формулират задачите за моделиране и управление;
  • да се определят ограниченията на приложимостта на изградените модели;
  • да се отчита рефлексивността на процесите в сложните системи.

Осъзнаването на ролята на наблюдателя съществено разширява методологичните възможности на системния анализ и способства за по-задълбочено разбиране на природата на системните обекти.

Определение на системата с отчитане на наблюдателя

Съвременното разбиране на понятието система в системния анализ включва необходимостта от отчитане на позицията на наблюдателя. Системата се определя не само чрез множеството от елементи и връзките между тях, но и чрез целите, средата и субекта, осъществяващ отделянето и описанието на системата.

Появата на наблюдателя в определението на системата е свързана с осъзнаването, че всяко отделяне на система от заобикалящата среда се осъществява в процеса на дейността на субекта на изследването. Наблюдателят определя:

  • границите на системата;
  • целите, спрямо които системата се разглежда;
  • критериите за отделяне на елементите и връзките;
  • средствата за описание и формализация.

По този начин системата съществува спрямо наблюдателя и целите на неговата дейност.

Исторически определенията на системата са преминали през етапи на усложняване:

  • начално ниво: система като съвкупност от елементи и връзки;
  • следващо ниво: добавяне на цел като съществена характеристика;
  • съвременно ниво: включване на наблюдателя в определението на системата.

Пример за съвременно определение: системата е резултат от отражението в съзнанието на субекта (наблюдателя) на свойствата на обектите и техните взаимовръзки в процеса на поставяне и решаване на изследователска задача.

Системата като диалектическо единство на субективното и обективното

Системният подход признава, че:

  • реалната обективна система съществува независимо от наблюдателя;
  • описанието на системата е резултат от дейността на наблюдателя;
  • понятието за система обединява обективните свойства на обектите и субективното им отражение в процеса на моделиране.

Това положение отстранява традиционните спорове за „материалността" или „нематериалността" на системите, акцентирайки върху нивата на тяхното представяне в съзнанието и моделирането.

Литература

  • Черняк Ю.И. Системный анализ в управлении экономикой // Системный анализ в экономике. — М.: Экономика, 1975.
  • Уемов А.И. Логический анализ системного подхода к объектам и его место среди других методов исследования // Системные исследования. Ежегодник 1969. — М.: Наука, 1969.
  • Лефевр В.А. Системы, сравнимые с исследователем по совершенству // Системные исследования. Ежегодник 1969. — М.: Наука, 1969.
  • Садовский В.Н. Основания общей теории систем. — М.: Наука, 1974.
  • Волкова В.Н., Денисов А.А. Теория систем и системный анализ: учебник для вузов. — М.: Издательство Юрайт, 2025 (или Теория систем. М.: Высшая школа, 2006).
  • Паск Г. Обучение мышлению // Системные исследования. Ежегодник 1969. — М.: Наука, 1969. — С. 185-192.
  • Саати Т., Кернс К. Аналитическое планирование. Организация систем. — М.: Радио и связь, 1991.

Бележки

  1. ↑ «Опыт развития системных исследований свидетельствует о том, что исходное понятие системного подхода — понятие системы — следует вводить в контексте анализа взаимоотношений объекта исследования и исследователя этого объекта (субъекта).» — В. Н. Садовский, Основания общей теории систем. С. 73. (Прямое указание на необходимость включения субъекта).
  2. ↑ «Выделяет систему из среды наблюдатель, который отделяет (отграничивает) элементы, включаемые в систему, от остальных, т. е. от среды, в соответствии с целями исследования...» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов
  3. ↑ «...системный объект обычно не дается исследователю прямо, непосредственно в качестве системы. Его системность схватывается поначалу лишь интуитивно... Эксплицитное выражение системности... предполагает... специальное теоретическое конструирование моделей...» — В. Н. Садовский, Основания общей теории систем. С. 166-167.
  4. ↑ Нетождественность отображения: знаковая система наблюдателя отлична от знаковой системы проявления свойств объектов и их отношений…» — Ю.И. Черняк, «Системный анализ в управлении экономикой», С. 10 (Принцип системного анализа №10). (Различие языка наблюдателя и объекта).

Връзка с други понятия

  • Система
  • Среда на системата
  • Граници на системата
  • Формализация на модели на системи
  • Модел
  • Процес на моделиране
  • Черна кутия
  • Отворена система
Retrieved from "https://systems-analysis.info/int/index.php?title=Наблюдател_в_системния_подход&oldid=8716"