Моделиране (научно)

Моделирането е метод за познание на заобикалящия ни свят, който може да се отнесе към общонаучните методи, прилагани както на емпирично, така и на теоретично ниво на познанието. При изграждането и изследването на модела могат да се прилагат практически всички останали методи на познание.

Под модел (от лат. modulus — мяра, образец, норма) се разбира такъв материален или мислено представян обект, който в процеса на познанието (изучаването) замества обекта-оригинал, запазвайки някои важни за дадено изследване типични негови черти. Процесът на изграждане и използване на модела се нарича моделиране.

В системния анализ моделирането се разглежда като основен метод на научното познание, свързан с усъвършенстването на начините за получаване и фиксиране на информация за изучаваните обекти, а също и с придобиването на нови знания въз основа на модулни експерименти. Днес повечето модели се разработват с използването на компютърна техника и компютърни технологии; такива модели могат да се разработват с помощта на програми или сами да изпълняват ролята на програма.

При изграждането на модела изследователят винаги изхожда от поставените цели и отчита само най-съществените за постигането им фактори. Затова всеки модел не е тъждествен на обекта-оригинал и следователно е непълен, тъй като при изграждането му изследователят е отчитал само най-важните от негова гледна точка фактори.

Най-важното и най-широко разпространено предназначение на моделите е тяхното прилагане при изучаването и прогнозирането на поведението на сложни процеси и явления. Трябва да се има предвид, че някои обекти и явления изобщо не могат да бъдат изучени непосредствено. Друго, не по-малко важно, предназначение на моделите се състои в това, че с тяхна помощ се разкриват най-съществените фактори, формиращи едни или други свойства на обекта, тъй като самият модел отразява само някои основни характеристики на изходния обект, чието отчитане е необходимо при изследването на даден процес или явление. Моделът позволява да се научим да управляваме правилно обекта чрез апробиране на различни варианти на управление. Използването за тази цел на реалния обект нерядко е рисковано или просто невъзможно. Ако свойствата на обекта се променят с течение на времето, особено значение придобива задачата за прогнозиране на състоянията на такъв обект под въздействието на различни фактори.

Целта на моделирането диктува кои страни на оригинала трябва да бъдат отразени в модела. На различни цели съответстват различни модели на един и същ обект.

Моделите могат да се изграждат чрез средствата на мисленето (абстрактни модели) или чрез средствата на материалния свят (реални модели). Особено място сред абстрактните модели заемат езиковите модели. Неяднозначността и размитостта на естествения език, толкова полезни в много случаи, могат да пречат в някои области на практиката. Тогава се създават по-точни (професионални) езици — цяла йерархия от езици, все по-точни и по-точни, завършваща с идеално формализирания език на математиката.

Литература

• Глински Б. А. Моделирование как метод научного исследования. М., 1965;
• Кодрянц И. Г. Философские вопросы математического моделирования. Кишинев, 1978;
• Мамедов Н. М. Моделирование и синтез знаний. Баку, 1978;
• Уемов А. И. Логические основы метода моделирования. М., 1971