Критерий на Ходж-Леман
Критерий на Ходж-Леман — метод за вземане на решения в условия на частична неопределеност, съчетаващ елементи на песимистичен и вероятностен подход. Използва се в ситуации, когато има оценки на вероятностите на изходите, но лицето, вземащо решение, се стреми да отчита и най-лошите сценарии.
Същност на критерия
Критерият на Ходж-Леман представлява компромис между:
- ориентация към минималния резултат на всяка стратегия (както при критерия на Валд),
- и изчисляване на очакваната стойност на резултата с използване на оценъчни вероятности (както при критерия на Байес).
За всяка стратегия се изчислява претеглена величина, обединяваща най-лошия изход и средния очакван резултат. Теглото на всеки компонент се определя от предварително избран коефициент, отразяващ степента на предпазливост или оптимизъм на лицето, вземащо решение.
По този начин критерият на Ходж-Леман позволява да се отчете както рискът от най-лоши загуби, така и вероятностните очаквания.
Прилагане на критерия
Процесът на прилагане включва следните стъпки:
- За всяка стратегия се определя нейният минимален резултат.
- Изчислява се средната очаквана стойност въз основа на известните или оценените вероятности на изходите.
- Изчислява се крайната оценка на всяка стратегия като претеглена комбинация от минималния и средния резултат.
- Избира се стратегията с най-висока крайна оценка.
По-предпазливият подход предполага по-голямо тегло на най-лошия резултат, а по-оптимистичният — по-голямо тегло на средния очакван резултат.
Предимства и недостатъци
Предимства:
- Отчита както вероятностната информация, така и рисковете от най-лоши изходи.
- Позволява гъвкаво настройване на нивото на предпазливост.
Недостатъци:
- Изисква наличие на поне приблизителни оценки на вероятностите на събитията.
- Въвеждането на теглови коефициент добавя субективност в процеса на вземане на решение.