Избор (вземане на решения)

Избо́р — това е процес на предпочитане на едни алтернативи измежду множество други или отказ от определени варианти в полза на други. Изборът може да бъде както съзнателен и рационален, така и интуитивен или импулсивен, в зависимост от условията, целите и особеностите на субекта, вземащ решението.

Решение и избор

Терминът „решение" е многозначен и включва следните трактовки:

• като множество от достъпни алтернативи, разглеждани от субекта;
• като процес на търсене на предпочитан вариант, включващ анализ, сравнение и оценка;
• като резултат от избора — конкретна алтернатива, призната за най-добра;
• като управленски или нормативен акт, оформен като заповед, постановление, съдебно решение и т.н.

Собствено вземането на решения (англ. decision making) е специфичен вид интелектуална дейност, предполагащ обоснован избор на най-добрия (или приемливия) вариант (или набор от варианти) сред възможните, като се отчитат множество фактори и ограничения.

Формализация на избора

В рамките на системния анализ, изследването на операциите и теорията на вземането на решения, изборът се тълкува като операция върху множество от алтернативи, резултатът от която е подмножество от избрани (допустими, предпочитани) алтернативи. На практика най-често се избира един вариант, но това не е задължително условие.

Процесът на избор е тясно свързан с оптимизацията — избора на алтернатива, максимизираща или минимизираща зададената целева функция. Това прави избора централен елемент в теориите за ефективност, управление и проектиране.

Условия на избора

Изборът се осъществява при различни информационни и операционни условия, което определя характера на прилаганите методи:

• В условия на определеност — известни са всички параметри и последствия. В този случай се предполага, че: известни са всички възможни алтернативи; еднозначно са определени последствията от всеки вариант; не съществуват случайност или вариативност в реакциите на средата спрямо избраното действие.
• В условия на риск — известни са вероятностните характеристики на изходите. Възможни са няколко изхода от всяко решение; всеки изход е свързан с определена вероятност; вероятностите или са известни от статистически данни, или могат да бъдат обосновано оценени (експертно или емпирично).
• В условия на неопределеност — липсва достатъчна информация за оценка на изходите и вероятностите. В този случай: липсва достоверна информация за вероятностите и последствията; възможни са само груби, качествени или експертни оценки; поведението на средата е непредвидимо или информацията е недостатъчна за изграждане на формален модел.

Режими на избора

Режимите на избора могат да бъдат:

• еднократни — изборът се извършва веднъж;
• повтарящи се — аналогични решения се вземат многократно (например в оперативното управление).

Критериите за оценка на алтернативите могат да бъдат едномерни или многокритериални (вж. многокритериална оптимизация), както количествени, така и качествени.

Ограниченост на рационалността

На практика процесът на избор често се осъществява в условия на:

• непълнота, противоречивост или недостоверност на информацията;
• висока цена на грешката;
• недостиг на време и ресурси;
• ограничени когнитивни способности на човека.

Това налага привличането на компетентност, интуиция, практически опит, както и използването на автоматизирани системи за подпомагане на вземането на решения и методи за експресен анализ.

Рационален и оптимален избор

Рационалният избор е субективно обоснован избор, осъществяван в съответствие със системата от предпочитания на лицето, вземащо решение, дори ако не всички параметри на задачата са формализируеми. Той предполага:

• наличие на вътрешна логика (например транзитивност и непротиворечивост на предпочитанията);
• възможност за прилагане на процедури за изключване и компенсация на критерии;
• отчитане на индивидуални оценки за ценност и приемливост на вариантите.

Оптималният избор се реализира в рамките на формализирани модели, при наличие на:

• ясно зададена целева функция;
• определено множество от допустими алтернативи;
• критерии, по които може да се оцени и сравни всяка алтернатива.

Колективен избор

В много задачи решенията се вземат от групи от лица — колегиални органи, журита, комитети, съвети, избиратели и т.н. В този случай възниква задачата за агрегиране на индивидуалните предпочитания в колективно решение.

При това са необходими:

• формални процедури за съгласуване и гласуване;
• методи за постигане на компромис;
• защита от манипулации и парадокси на колективния избор (вж. парадокс на Ароу, теорема на Кондорсе и др.).

Свързани дисциплини и направления

Допълнителни аспекти, свързани с избора, се разглеждат подробно в рамките на:

• Теория на полезността — оценка на алтернативи чрез функции на предпочитанията;
• Теория на игрите — избор на стратегии в условия на взаимодействие на интереси;
• Анализ на решенията — оценка на решения с отчитане на рискове и неопределеност;
• Методи за подпомагане на вземането на решения — алгоритмизация и автоматизация на избора;
• Управление на рисковете — избор с отчитане на оценката и управлението на рисковете;
• Когнитивни изкривявания при вземането на решения — влияние на психологията и възприятието върху вземането на решения;

Вижте също

• Теория на вземането на решения
• Изследване на операциите
• Оптимизация
• Системен анализ