Гласуване (вземане на решения)

Гласуване — това е един от основните механизми за колективно вземане на решения, чрез който участниците (лицата, вземащи решение) изразяват своите индивидуални предпочитания по отношение на набор от алтернативи. Въз основа на агрегирането на тези индивидуални предпочитания се формира общо, колективно решение.

Гласуването се използва в условия, когато:

• е необходимо да се избере една или няколко алтернативи от зададено множество;
• в вземането на решение участват няколко лица (група, колектив, организация);
• се изисква спазване на процедура, осигуряваща справедливост, прозрачност и обоснованост на избора.

Същност на гласуването

Гласуването представлява процес на формализирано изразяване на индивидуалното отношение към вариантите за избор. Участниците в гласуването (избиратели, експерти, членове на групата) изказват своето мнение в зададена форма: чрез избор на един или няколко варианта, тяхното наредждане или оценяване.

Резултатът от гласуването се определя с помощта на определена процедура за агрегиране на индивидуалните гласове в колективно решение. Конкретната процедура зависи от използваното правило за гласуване.

Форми на гласуване

Съществуват множество начини за организиране на гласуване, различаващи се по формата на изразяване на предпочитанията:

• Просто (мажоритарно) гласуване — всеки участник избира една алтернатива; печели тази, която е получила най-голям брой гласове.
• Кумулативно гласуване — участникът може да разпредели няколко гласа между различни варианти.
• Рангово гласуване — участниците наредждат вариантите по степен на предпочитаност.
• Гласуване с одобрение (approval voting) — участниците могат да одобрят произволен брой варианти; печели най-одобреният.
• Гласуване с отхвърляне (disapproval voting) — фиксират се алтернативите, отхвърлени от мнозинството.

Агрегиране на предпочитанията

Агрегирането на индивидуалните предпочитания в групово решение може да се осъществява с използване на различни правила за гласуване, всяко от които притежава свои свойства, предимства и ограничения. Примери за такива правила:

• правило на простото мнозинство;
• правило на относителното мнозинство;
• правило на Борда (на основата на рангове);
• правило на Кондорсе (вариантът, победил в двойните сравнения);
• правило на Копланд, Нанси и др.

Изборът на правило за гласуване има решаващо значение за резултата и може да доведе до различен изход при едни и същи индивидуални предпочитания.

Проблеми на гласуването

• Процедурите за гласуване са подложени на редица известни парадокси и противоречия, отразяващи ограниченията на формалното агрегиране на предпочитанията:
• Парадокс на Кондорсе — ситуация, при която колективните предпочитания се оказват цикличени (A е за предпочитане пред B, B — пред C, но C — е за предпочитане пред A), въпреки транзитивните индивидуални предпочитания.
• Парадокс на гласуващия диктатор — при някои правила един от участниците може фактически да определя резултата.
• Невъзможност за справедливо агрегиране (теорема на Ароу) — невъзможността да се създаде универсално правило за гласуване, удовлетворяващо едновременно редица разумни условия (транзитивност, независимост от странични алтернативи, ненагасяне на диктатура и др.).

Роля на гласуването в теорията за вземане на решения

В рамките на теорията за вземане на решения гласуването се разглежда като:

• инструмент за колективен избор, позволяващ да се формализира процесът на съгласуване в групата;
• процедура за агрегиране на предпочитанията, отразяваща структурата на колективното мнение;
• механизъм за търсене на компромис, особено в условия на конкуриращи се интереси.