Вземане на решения в условия на несигурност

Вземане на решения в условия на несигурност — това е процес на избор на най-добрия вариант при липса на пълна информация за външната среда, възможните последствия и вероятностите за развитие на събитията. В такива ситуации лицето, вземащо решение (ЛВР), не може количествено да опише или предскаже вероятностите за настъпване на състояния, влияещи върху резултата, и е принудено да действа въз основа на непълна, неточна или качествена информация.

Източници на несигурност

Несигурността в задачите за вземане на решения може да има различна природа:

• Конфликтна (активна) несигурност — свързана е с наличието на други участници, преследващи собствени цели, и с невъзможността да се предскаже тяхното поведение. Такива ситуации се моделират с помощта на теорията на игрите.
• Пасивна несигурност (игра с природата) — обусловена е от незнанието на обективните външни условия (състояния на средата), независещи от волята на ЛВР. Тези ситуации се описват в рамките на теорията на статистическите решения и често се наричат игри с природата.
• Семантична (размита) несигурност — предизвикана е от невъзможността за ясно описание на ситуацията, вариантите и предпочитанията на естествен език. Това включва словесни оценки, качествени параметри и неструктурирани съждения. Съответните задачи се изучават с помощта на размита логика и теорията на размитите множества.
• Информационна несигурност — обусловена е от непълнота, неточност или зашуменост на данните (грешки при измерване, субективни оценки, липса на статистика).

Подходи за намаляване на несигурността

Несигурността може да бъде частично отстранена или намалена чрез:

• получаване на допълнителна информация (наблюдения, експертиза, тестване);
• преминаване към вероятностна оценка (в случай на възможност за статистически анализ);
• използване на размити модели, когато информацията е с качествен или словесен характер;
• структуриране на задачата (например чрез изграждане на дърво на решенията или сценарии).

Класически критерии за вземане на решения при несигурност

В ситуация на несигурност лицето, вземащо решение (ЛВР), не знае кое от възможните състояния на средата ще настъпи. За да се направи все пак избор, се използват специални подходи — критерии, всеки от които отразява определен стил на мислене, степен на предпазливост или отношение към риска.

• Критерий на Валд (предпазлив избор). Този критерий е подходящ за тези, които се стремят да минимизират възможните загуби. ЛВР счита, че може да настъпи най-неблагоприятният изход, и от всички варианти избира този, който в най-лошия случай ще даде най-добрия възможен резултат. С други думи, това е подход на максимална предпазливост: „Ще избера това, което гарантирано ще донесе най-малко щети, дори ако всичко тръгне зле".
• Подходящ за: високорискови ситуации, отговорни решения, при които грешката е недопустима.
• Критерий на Сейвидж (съжаление за избора). Този подход е насочен към избягване на чувството на съжаление след като стане ясно, че друг вариант би донесъл повече полза. ЛВР сравнява колко би могъл да загуби, ако е сгрешил в избора, и избира такъв вариант, при който максималното съжаление е най-малко. Подходящ за: хора, склонни към самоанализ и страх да „пропуснат по-добрия шанс", както и в конкурентна среда.
• Критерий на Лаплас (равен шанс). ЛВР счита, че всички възможни състояния на средата са еднакво вероятни, тъй като няма основания да се мисли иначе. Тогава той избира варианта, който средно дава най-добрия резултат. Подходящ за: ситуации с пълна симетрия на незнанието, при които всички изходи се считат за еднакво възможни и липсват предпочитания.
• Критерий на Хурвич (компромисен). Това е балансиран подход, съчетаващ предпазливост и стремеж към най-добрия изход. ЛВР предварително определя доколко е склонен към оптимизъм и избира вариант, който с оглед на тази нагласа дава най-доброто съчетание от възможен и гарантиран резултат. Подходящ за: ситуации, при които е важен балансът между сигурност и изгода, като същевременно е налице лична нагласа към риска.