---
title: "Понятие на системата"
source: "https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0"
wiki: "systems-analysis.info/int"
article: "Понятие_на_системата"
language: "bg"
categories:
  - "Category:Basic concepts"
  - "Category:Bulgarian"
  - "Category:System"
  - "Category:Systems analysis"
  - "Category:Systems approach"
  - "Category:Systems theory"
  - "Category:Terms"
revision_id: 8745
wiki_created_at: 2026-09-07T01:22:00Z
wiki_modified_at: 2026-09-07T01:22:00Z
downloaded_at: 2026-09-07T23:27:08Z
---

# Понятие на системата

**Понятие на системата** — основна категория на системния подход, чието съдържание се е развивало в процеса на развитие на науката и усложняването на представите за устройството и функционирането на сложни обекти. Разглеждането на тази еволюция позволява да се разберат различните аспекти, включени в съвременните определения на системата.

Исторически разбирането за това какво представлява системата е преминавало през няколко етапа на усложняване.

## Ранни представи: Елементи, Връзки, Структура

Първоначално системата се разглеждала предимно чрез нейния състав и вътрешна организация. Л. фон Берталанфи определял системата като „комплекс от взаимодействащи компоненти" или „съвкупност от елементи, намиращи се в определени отношения помежду си".<sup>[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-1)[\[2\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-2)</sup>

Основните компоненти на този възглед са:

- **Елементи** (части, компоненти): Определено множество от съставни части (\`A\`).
- **Връзки** (отношения): Наличие на взаимодействия или зависимости между елементите (\`R\`).
- **Структура**: Наредеността на елементите и връзките.

Формално това може да бъде представено като двойка:

*S = (A, R)*

Понякога се използвало представяне чрез пресечение, подчертаващо, че системата включва само онези елементи и връзки, които формират цялостност:

*S = A ∩ R*

*Забележка: Термините „елементи" — „компоненти" и „връзки" — „отношения" често се използват като синоними, въпреки че „компонент" може да означава и съвкупност от елементи.*

## Функционален подход: Входове, Изходи, Преобразуване

По-късно, особено с развитието на кибернетиката, акцентът се пренесъл върху функционирането на системата като преобразувател:<sup>[\[3\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-3)[\[4\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-4)</sup>

\- на входове (\`X\`) в изходи (\`Y\`) съгласно някакво правило или отношение (\`R\`).

Това представяне (М. Месарович):

*S = (X, Y, R)*

позволява използването на модела „черна кутия", анализирайки системата чрез нейните външни прояви, без да се навлиза във вътрешната структура.

## Отчитане на свойствата на компонентите

За по-точно моделиране се наложило да се отчитат свойствата (атрибутите) на самите елементи (\`Q<sup>A</sup>\`) и на връзките (\`Q<sup>R</sup>\`). Определението на А. Хол включвало атрибутите на елементите:

*S = (A, R, Q<sup>A</sup>)*

А. И. Уемов предложил двойствени определения, акцентиращи вниманието или върху свойствата на елементите, или върху свойствата на отношенията:

*S = (A, R, Q<sup>A</sup>)* *или* *S = (A, R, Q<sup>R</sup>)*

## Включване на цел:

За описване на управлявани, изкуствени и много биологични системи от принципно значение стало включването на цел (\`Z\`), отразяваща насочеността на системата или желания резултат от нейното функциониране:<sup>[\[5\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-5)[\[6\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-6)[\[7\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-7)</sup>

*S = (A, R, Z)*

В системния анализ работата с цели е централен етап (вж. Цел в системния анализ).

## Взаимодействие със средата и динамика: Открити системи

Повечето реални системи взаимодействат с обкръжаващата ги среда. Л. фон Берталанфи въвел концепцията за открита система, обменяща вещество, енергия или информация със средата (\`E\`).<sup>[\[8\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-8)</sup>

Отчитането на динамиката също наложило въвеждането на времеви интервал (\`T\`). Определението на В. Н. Сагатовски отчита тези аспекти:

*S = (A, R, Z, E, T)*

където *A* – функционални елементи, *R* – отношения, *Z* – цел, *E* – среда, *T* – времеви интервал.

## Ролята на наблюдателя: Субектен аспект

От работите на У. Р. Ашби и особено на Ю. И. Черняк, съвременният системен подход явно включва наблюдателя (\`N\`) в разглеждането. Описанието на системата, нейните граници, съществените елементи и връзки, както и целите на анализа зависят от субекта. Определението на Черняк: „Системата е отражение в съзнанието на субекта... на свойствата на обектите и техните отношения...":<sup>[\[9\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-9)</sup>

*S = (A, R, Z, N)*

По-късно Черняк добавил и езика на наблюдателя (\`L<sub>N</sub>\`):

*S = (A, R, Z, N, L<sub>N</sub>)*

Включването на наблюдателя подчертава диалектиката на обективното и субективното в системните изследвания и важността на нивата (стратите) на разглеждане на системата.

## Връзка между еволюцията на понятието и развитието на науката

Усложняването на понятието за система вървяло паралелно с развитието на кибернетиката, общата теория на системите, системния анализ, изследването на операциите и системното инженерство. Всяко от тези направления е допринесло за разбирането на структурата, поведението, управлението и развитието на системите (вж. Развитие на системния подход).<sup>[\[10\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-10)</sup>

## Избор на определение

Многообразието от определения отразява сложността на самия феномен на системата. При провеждане на системен анализ е необходимо да се избере или формулира „работно" определение, адекватно на целите на изследването и нивото на разглеждане. Това определение може да се уточнява в хода на анализа.<sup>[\[11\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-11)</sup>

## Литература

- Волкова В.Н. Козлов В.Н. — Системный анализ и принятие решений. Словарь-справочник. М: Высшая школа, 2004
- Волкова В. Н., Денисов А. А. — Теория систем и системный анализ : учебник для вузов. М: Издательство Юрайт, 2025
- Волкова В.Н. — Истоки и перспективы развития наук о системах. СПб. Политех-Пресс, 2022
- Системные исследования. Ежегодник. М. Издательство Наука, 1969-88
- Берталанфи Л. фон. Общая теория систем. - М.: Прогресс, 1969.
- Садовский В.Н. Основания общей теории систем. - М.: Наука, 1974.
- Блауберг И.В., Садовский В.Н., Юдин Э.Г. Системный подход и системный анализ. - М.: Наука, 1977.
- Перегудов Ф.И., Тарасенко Ф.П. Введение в системный анализ. - М.: Высшая школа, 1989.
- Система // Новая философская энциклопедия: в 4 т. / Ин-т философии РАН. - М.: Мысль, 2001.
- Система // Википедия. URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/Система (дата обращения: 28.04.2025).

## Бележки

1.  <span id="cite_note-1">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-1) «Комплекс элементов, находящихся во взаимодействии.» — Л. фон Берталанфи, *Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 17*.</span>
2.  <span id="cite_note-2">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-2) «Множество элементов с отношениями между ними и между их атрибутами.» — Р. Фейджин, А. Холл, *Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 17*.</span>
3.  <span id="cite_note-3">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-3) «Система определяется как некоторое отношение, определённое на декартовом произведении некоторого семейства множеств.» — М. Месарович (цит. по А. И. Уемову), *Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 82*.</span>
4.  <span id="cite_note-4">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-4) «Системы исследуются по их функциональному поведению: они подвергаются определенным воздействиям (данные на «входе» систем) и регистрируются их ответные реакции (данные на «выходе»); полученные результаты «кодируются на языке свойств системы.» — Ю. В. Сачков, *Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 129*.</span>
5.  <span id="cite_note-5">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-5) «Система... воспринимает некоторые входы и... производит такие выходы, которые обеспечивают достижение цели – максимизации некоторой функции входов и выходов» — Ричард Кершнер (цит. по С. Янгу), *Системное управление организацией. С. 16*.</span>
6.  <span id="cite_note-6">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-6) «Системный анализ — методология исследования... с помощью представления этих объектов в качестве целенаправленных систем...» — Ю.И. Черняк, статья «Системный анализ в управлении экономикой».</span>
7.  <span id="cite_note-7">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-7) «Затем в определениях системы появляется понятие цель.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, *Теория систем и системный анализ. С. 18*.</span>
8.  <span id="cite_note-8">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-8) «Исследование объекта как системы в методологическом плане неотделимо от анализа условий его существования и от анализа среды системы.» — В. Н. Садовский,</span>
9.  <span id="cite_note-9">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-9) «Система — это результат выбора исследователя, связанный с его целью и методологией.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, *Теория систем и системный анализ. С. 20*.</span>
10. <span id="cite_note-10">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-10) «...понятие «система» стало широко использоваться в различных областях знаний, заинтересовало инженеров, и на определенной стадии развития научного знания теория систем оформилась в самостоятельную науку.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, *Теория систем. С. 5*.</span>
11. <span id="cite_note-11">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-11) «Выбор определения системы отражает принимаемую концепцию и является фактически началом моделирования.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, *Теория систем и системный анализ. С. 22*.</span>

## Вижте също

- Система
- Определения на системата
- Системен подход
- Системен анализ
- Теория на системите
- Развитие на системния подход
- Структура на системата
- Елемент на системата
- Връзки в системите
- Среда на системата
- Граници на системата
- Цел в системния анализ
- Наблюдател в системния подход
- Обективно и субективно в системния анализ
- Открита система
- Нива на представяне на системите