--- title: "Определения на системата" source: "https://systems-analysis.info/int/%D0%9E%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0" wiki: "systems-analysis.info/int" article: "Определения_на_системата" language: "bg" categories: - "Category:Basic concepts" - "Category:Bulgarian" - "Category:System" - "Category:Systems analysis" - "Category:Systems approach" - "Category:Systems theory" - "Category:Terminology" - "Category:Terms" revision_id: 8730 wiki_created_at: 2026-09-07T01:21:47Z wiki_modified_at: 2026-09-07T01:21:47Z downloaded_at: 2026-09-07T23:27:03Z --- # Определения на системата **Определения на системата** — понятието „система" има множество различни определения, използвани в зависимост от контекста, областта на знанието и целите на изследването. Това се дължи на міждисциплинарния характер на системния подход и еволюцията на самото понятие за система. ## Причини за множествеността на определенията Различията в определенията на системата се обуславят от няколко фактора: - **Двойственост на понятието:** Системата се разглежда едновременно като обективно съществуващ феномен и като модел или метод за изучаване на реалността, създаван от субекта (Обективното и субективното в системния анализ). - **Контекст и дисциплина:** Определенията се адаптират към нуждите на конкретна област (биология, инженерство, икономика, социология, информатика). - **Цели на изследването:** В зависимост от задачата (анализ на структура, поведение, управление, проектиране) акцентите в определението се изместват.[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%9E%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_note-1) - **Ниво на абстракция:** Определенията могат да бъдат както общофилософски, така и тясно специализирани и формализирани. - **Еволюция на понятието:** Историческото развитие на системните представи водеше до добавяне на нови аспекти (цел, среда, наблюдател) в определенията. ## Общи компоненти на определенията Въпреки различията, анализът на повечето формулировки позволява да се откроят общи ключови компоненти, отразяващи същностните свойства на системите: - **Елементи** (компоненти, части): Съставните части на системата. - **Връзки** (отношения): Взаимодействията между елементите. - **Структура**: Организацията на елементите и връзките. - **Цялостност** (единство): Системата като нещо единно, чиито свойства не се свеждат до свойствата на частите. - **Граници**: Отделянето на системата от средата. - **Взаимодействие със средата**: Обмен чрез входове и изходи (Отворена система). - **Цел** или **Функция**: Предназначението или насочеността на поведението на системата. Различните определения могат да акцентират върху един или няколко от тези компоненти. ## Класификация на подходите към определението Определенията на системата могат условно да се класифицират по основен акцент: - Дескриптивни (Описателни): Фокусират се върху обективното описание на състава (елементи) и взаимовръзките. Характерни за ранния етап на теорията на системите. - Конструктивни (Целеви): Подчертават целта или функцията на системата, нейната организираност за постигане на резултат, често включват ролята на наблюдателя или проектанта. - Функционални (Кибернетични): Разглеждат системата като преобразувател на входове в изходи, акцентирайки върху поведението и управлението. - Структурно-функционални: Съчетават описанието на структурата с указание за функциите на елементите или на системата като цяло. ## Примери за определения на системата В таблицата по-долу са представени различни определения на понятието „система" с посочване на техните автори (ако са известни) и анализ на ключовите идеи и акценти на всяка формулировка. Това позволява да се види многообразието от подходи към разбирането на това фундаментално понятие. | Определение | Автор(и) | Анализ на понятието / Ключова идея | Акцент | |-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------------------------| | Комплекс от взаимодействащи компоненти. | Л. фон Берталанфи | Базово определение, подчертаващо взаимодействието като основа на системата. | Взаимодействие, Компоненти | | Съвкупност от елементи, намиращи се в определени отношения помежду си и с околната среда. | Л. фон Берталанфи | Добавя към елементите отношения и взаимодействие с околната среда. | Елементи, Отношения, Среда | | Цяло, съставено от много части. Ансамбъл от признаци. | К. Чери | Подчертава цялостността и съставния характер на системата. | Цялостност, Части/Признаци | | Множество от взаимосвързани елементи, обособени от средата и взаимодействащи с нея като цяло. | Ф. И. Перегудов, Ф. П. Тарасенко | Класическо определение, обединяващо ключовите атрибути: елементи, връзки, граници, взаимодействие с околната среда и цялостност. | Елементи, Връзки, Среда, Цялостност | | Разпределение, множество или събрание от неща, свързани или съотнасящи се помежду си по такъв начин, че заедно образуват някакво единство, цялостност; разпределение на физически компоненти... | Дистефано | Акцент върху обединяването (разпределението) на компонентите (включително физически) в едно цяло. | Единство, Цялостност, Компоненти (физически) | | Комбинация от взаимодействащи елементи, организирани за постигане на една или повече поставени цели. | ISO15288 | Конструктивно определение от стандарта за системно инженерство. Явно въвежда цел и организираност. | Елементи, Взаимодействие, Организация, Цел | | Крайно множество от функционални елементи и отношения между тях, отделено от средата в съответствие с определена цел в рамките на определен времеви интервал. | В. Н. Сагатовски | Конструктивно определение, включващо функционални елементи, отношения, цел, среда и времеви рамки. | Елементи (функционални), Отношения, Цел, Среда, Време | | Отражение в съзнанието на субекта (изследовател, наблюдател) на свойствата на обектите и техните отношения при решаването на изследователска и познавателна задача. | Ю. И. Черняк | Субектно-ориентирано определение. Системата като ментален модел, зависещ от наблюдателя. | Субект/Наблюдател, Познание, Модел | | Системата S върху обект А спрямо интегративното свойство (качество) е съвкупност от такива елементи, намиращи се в такива отношения, които пораждат дадено интегративно свойство. | Е. Б. Агошкова, Б. В. Ахлибинински | Акцент върху възникването на интегративни (емерджентни) свойства от взаимодействието на елементите и техните отношения. | Емерджентност, Интегративни свойства | | Съвкупност от интегрирани и редовно взаимодействащи или взаимозависими елементи, създадена за постигане на определени цели, като отношенията между елементите са определени и устойчиви, а общата производителност или функционалност на системата е по-добра от простата сума на елементите. | PMBOK | Определение от управлението на проекти. Съчетава интеграция, взаимодействие, цел и емерджентност (производителност \> сума). | Интеграция, Взаимодействие, Цел, Емерджентност/Синергия | | Устройство, което приема един или повече входове и генерира един или повече изходи. | Дреник | Кибернетично определение. Системата като преобразувател, модел на „черна кутия". | Входове, Изходи, Преобразуване | | Устройство, процес или схема... функция... в оперирането... с информация и (или) енергия и (или) материя... | Д. Елис, Ф. Лудвиг | Функционално определение, разширяващо кибернетичното; указва оперирането с потоци. | Функция, Процес, Преобразуване (информация/енергия/материя) | | Математическа абстракция, служеща като модел на динамично явление. | Г. Фрийман | Математически поглед. Системата като математически модел на динамика. | Модел, Математика, Динамика | | Интегрирана съвкупност от взаимодействащи елементи, предназначена за кооперативно изпълнение на предварително определена функция. | Р. Гибсън | Акцент върху кооперацията на елементите за изпълнение на обща функция. | Интеграция, Взаимодействие, Кооперация, Функция | | Множество от обекти заедно с отношенията между обектите и между техните атрибути. | А. Хол, Р. Фейджин | Формално, теоретико-множествено определение, включващо атрибути на обектите. | Обекти, Отношения, Атрибути | | Събрание от същности... което възприема... входове и действа... за производство... на изходи, преследвайки... цел за максимизиране на определени функции на входовете и изходите. | Р. Кершнер | Кибернетично определение, включващо цел като оптимизация на функцията на преобразуване на входове/изходи. | Входове, Изходи, Цел (оптимизация на функция) | | Ограничена в пространството и времето област, в която части-компоненти са свързани с функционални отношения. | Дж. Милър | Подчертава пространствено-времевите граници и функционалните връзки между частите. | Граници (пространство/време), Функционални отношения | | От математическа гледна точка... съвкупност от отношения между... единици. Колкото по-тясно са взаимосвързани отношенията, толкова по-организирана е системата... | А. Рапопорт | Математически/структурен поглед, фокус върху отношенията и степента на организираност. | Отношения, Организираност | | Множество от действия (функции), свързани във времето и пространството от множество практически задачи по вземане на решения и оценка на поведението... | С. Сенгупта, Р. Акоф | Дейностен подход. Системата като съвкупност от функции/действия за решаване на управленски задачи. | Действия/Функции, Задачи, Вземане на решения, Управление | | Термин... за обозначаване на... редовно... устройство... или съвкупност... от елементи... необходими за изпълнение на някаква операция. | А. Уилсън, М. Уилсън | Посочва две значения: наредено цяло (структура) и набор от елементи за операция (функция). | Устройство/Ред, Операция/Функция | | Непразно множество от елементи... като елементите... се намират помежду си в определени... отношения, връзки. | Г. Крьобер | Минималистично структурно определение. | Елементи, Отношения/Връзки | | Абстрактна система... частично свързано множество от абстрактни обекти... | Л. Заде, Ч. Дезоер | Формално определение на абстрактна система. | Абстракция, Обекти, Частична свързаност | | Множество от свързани действащи елементи. | О. Ланге | Кратко определение, подчертаващо активността/действието на елементите. | Елементи, Връзки, Действие | | Всяка форма на разпределение на активност във верига, разглеждана от някакъв наблюдател като закономерна. | Г. Паск | Поведенчески/кибернетичен подход с акцент върху наблюдаемата закономерност и ролята на наблюдателя. | Активност, Закономерност, Наблюдател | | Множество от свързани... компоненти... наредени по отношения... характеризиращо се с единство, което се изразява в интегрални свойства и функции... | В. С. Тюхтин | Съчетава компоненти, отношения, наредност, единство и интегративни свойства/функции. | Компоненти, Отношения, Наредност, Единство, Интегративни свойства | | Разнообразие от отношения и връзки на елементи от множество, съставляващо цялостно единство... организирано множество... | А. Д. Урсул | Акцент върху разнообразието от връзки, цялостността и организираността. | Отношения/Връзки, Разнообразие, Цялостност, Организираност | | Комплекс от избирателно включени компоненти, при които взаимодействието... придобива характер на взаимосъдействие... за получаване на фокусиран полезен резултат. | П. К. Анохин | Биологичен/функционален подход. Акцент върху „взаимосъдействието" на компонентите за постигане на „полезен резултат" (Цел/Функция). | Компоненти, Взаимосъдействие, Полезен резултат (Цел/Функция) | | | Л. А. Блюменфельд | Детайлно операционално определение, включващо връзки, неделимост на елементите, цялостност на взаимодействието с околната среда, запазване на идентичността при еволюция. | Елементи, Връзки, Неделимост, Цялостност, Среда, Еволюция/Идентичност | | Множества от обекти, върху които се реализира... отношение... Двойствено на него ще бъде определението... на множества от обекти, които притежават... свойства с фиксирани... отношения. | А. И. Уемов | Логико-философски подход. Предлага две дуални определения чрез обекти/отношения и обекти/свойства. | Обекти, Отношения, Свойства (логическа структура) | | Композиция от части (елементи), съвместно пораждащи поведение или смисъл, които липсват при отделните й съставни части. | Международен съвет по системно инженерство (INCOSE) | Съвременно определение от системното инженерство, подчертаващо емерджентността на поведението или смисъла. | Части/Елементи, Съвместно действие, Емерджентно поведение/смисъл | Сравнение на определенията на понятието „Система" ## Причини за липсата на единно определение на системата - Еволюция на разбирането: С течение на времето понятието за система се усложняваше: от ранните трактовки като „организирано множество" към включване на цели, ролята на наблюдателя и начините за изобразяване на системата. - Контекст и цели на изследването: Определението на системата зависи от целта на анализа, нивото на разглеждане и изследователската задача. На различни етапи от анализа се формулират различни „работни" определения, акцентиращи върху най-съществените аспекти. - Разнообразие от обекти и подходи: Системите се различават по природа (например добре организирани, слабо организирани, самоорганизиращи се), което изисква различни модели и подходи. В някои случаи целта на системата може да отсъства в определението (например за природни обекти). - Системата като когнитивна конструкция: Системата е средство за съзнателно опростяване и изобразяване на реалността. Различните задачи на възприемане и анализ на реалността изискват изграждането на различни системни модели. ## Забележка 1. [↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%9E%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0#cite_ref-1) «Выбор определения системы отражает принимаемую концепцию и является фактически началом моделирования.» — В.Н. Волкова, А.А. Денисов, *Теория систем и системный анализ. С. 22*.