--- title: "Вземане на решения" source: "https://systems-analysis.info/int/%D0%92%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" wiki: "systems-analysis.info/int" article: "Вземане_на_решения" language: "bg" categories: - "Category:Bulgarian" - "Category:Decision theory" - "Category:Decision-making" - "Category:Operations research" - "Category:Systems analysis" revision_id: 8641 wiki_created_at: 2026-09-07T01:20:28Z wiki_modified_at: 2026-09-07T01:20:28Z downloaded_at: 2026-09-07T23:26:35Z --- # Вземане на решения **Вземането на решение** — това е процес на избор на един или няколко предпочитани варианта (алтернативи) от множеството възможни, насочен към разрешаване на проблемна ситуация, като се вземат предвид зададените цели, ограничения и условия. Процесът на вземане на решения предполага наличието на: - формализирана или интуитивна постановка на проблема; - множество от алтернативи (варианти на действия или решения); - критерии за оценка на вариантите; - фактори, налагащи ограничения (физически, икономически, технически, социални и др.); - субект на избора — индивидуален или колективен, притежаващ правомощия и отговорност за резултата. ## Формални методи за вземане на решения Формалните методи за вземане на решения могат да се окажат полезни в следните случаи: - съществува някакъв проблем или проблемна ситуация, изискваща своето разрешаване. Нерядко желаният резултат се отъждествява с една или няколко цели, които трябва да бъдат постигнати при разрешаването на проблемната ситуация; - налице са няколко варианта за решаване на проблема, начини за постигане на целта, действия, обекти, измежду които се извършва изборът. Тези варианти в теорията на вземането на решения обикновено се наричат алтернативи. Ако съществува само една възможност и изборът отсъства, тогава няма и задача за вземане на решение; - присъстват фактори, налагащи определени ограничения върху възможните пътища за решаване на проблема, за постигане на целта. Тези фактори се определят от контекста на решавания проблем и могат да имат различна природа: физическа, техническа, икономическа, социална, персонална и друга; - налице е човек или група от лица, които са заинтересовани от разрешаването на проблема, имат правомощия за избор на един или друг вариант на решение и носят отговорност за изпълнението на взетото решение. ## Типова схема на процеса на вземане на решения Жизненият цикъл на решаването на проблем се състои от няколко стадия и представлява многоетапна итеративна процедура. ### 1. Възникване на необходимостта от вземане на решение Необходимостта от вземане на решение възниква при появата на проблемна ситуация. В този случай се провежда идентифициране на проблема, т.е. дава се съдържателно описание на проблема, определя се желаният резултат от неговото разрешаване, оценяват се наличните ограничения. ### 2. Постановка на задачата за вземане на решение На следващия стадий се осъществява формулирането на задачата. За това се изисква определяне на съвкупността от възможни варианти за решение (алтернативи). В зависимост от сложността на проблема техният брой може да варира от няколко до стотици или дори хиляди. Теоретично множеството от варианти може да бъде безкрайно. За да се опишат всички алтернативи, обикновено се изисква събиране и анализ на информация, свързана с проблема и начините за неговото решаване. Липсата на необходимите данни може да направи проблема неразрешим, което води до необходимостта от връщане към предишните етапи или преразглеждане на самата формулировка на проблема. В сложни ситуации може да се наложи създаването на специален модел (най-често математически), който позволява да се опрости и формализира проблемът с цел намиране на неговото решение. Отбелязваме, че ясното описание на проблема на първия етап може съществено да повлияе върху последващите стъпки, а в някои случаи — да доведе направо до формална постановка на задачата, заобикаляйки междинните стадии. ### 3. Търсене и избор на решение На този етап: - избира се метод за решаване от известните, или се разработва нов; - осъществява се анализ на възможните алтернативи; - провежда се оценка и избор на най-добрия вариант. Понякога този етап не предизвиква затруднения, но най-често се оказва трудоемък и изисква участието на специалисти и прилагане на изчислителна техника. Обаче дори след всички процедури не винаги се успява да се избере окончателно решение. Възможни са случаи, когато: - нужният вариант отсъства; - решението се оказва неустойчиво; - необходимо е да се преразгледа моделът или да се събере отново информацията. В тези случаи е възможно: - връщане към преразглеждане на постановката на задачата; - модификация на модела; - промяна на състава на алтернативите (разширяване или стесняване на множеството); - генериране на нови варианти. Дори при липса на решение, този етап може да доведе до задълбочено разбиране на проблема и идентифициране на нови аспекти, невзети предвид по-рано. ### 4. Изпълнение и завършване на жизнения цикъл Ако е намерен приемлив вариант, започва стадият на изпълнение на решението, включващ: - реализиране на взетото решение; - контрол върху процеса на реализация; - оценка на резултатите. Макар изпълнението формално да не се отнася към процедурата за вземане на решение, то е важно от методологична и практическа гледна точка. Този стадий: - завършва жизнения цикъл на проблемната ситуация; - може да инициира нов проблем, изискващ последващо решение. ## Проблемът на вземането на решения Проблемът на вземането на решения — възниква в онези случаи, когато проблемът (задачата) се усложнява дотолкова, че за неговото формулиране (постановка) не може веднага да бъде приложен подходящ апарат за формализация, когато процесът на постановка на задачата изисква участието на специалисти от различни области на знанието. Това води до това, че постановката на задачата сама по себе си се превръща в проблем, за чието решаване е необходимо да се разработват специални подходи, похвати и методи. В такива случаи възниква необходимостта да се определи областта на проблема на вземането на решения (проблемната ситуация); да се идентифицират факторите, влияещи върху неговото решаване; да се подберат похвати и методи, които позволяват да се формулира или постави задачата по такъв начин, че нейното решение да бъде прието. Така, за вземането на решение е необходимо да се получи израз, свързващ целта със средствата за нейното постигане, чрез въвеждани критерии за оценка на достижимостта на целта и оценка на средствата. Такива изрази са получили в паралелно възникналите приложни направления различни наименования: критерий за функциониране; критерий или показател за ефективност, целева или критериална функция, функция на целта и т.н.