---
title: "Анализ на ползите и разходите (CBA)"
source: "https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)"
wiki: "systems-analysis.info/int"
article: "Анализ_на_ползите_и_разходите_(CBA)"
language: "bg"
categories:
  - "Category:Bulgarian"
  - "Category:Decision theory"
  - "Category:Strategic management"
revision_id: 8633
wiki_created_at: 2026-09-07T01:20:20Z
wiki_modified_at: 2026-09-07T01:20:20Z
downloaded_at: 2026-09-07T23:26:31Z
---

# Анализ на ползите и разходите (CBA)

**Анализ на ползите и разходите** (**АПР**), известен също като **анализ „разходи—ползи"** (англ. *Cost-Benefit Analysis, CBA*), е систематичен аналитичен процес, използван за оценка на целесъобразността на даден проект, решение или политика чрез съпоставяне на всички очаквани ползи и разходи, изразени в единен паричен еквивалент<sup>[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-mishan-quah-2007-1)[\[2\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-investopedia-cba-explained-2)</sup>. Основната цел на метода е да се определи дали съвкупните ползи надвишават съвкупните разходи, с оглед вземането на обосновано решение за използването на ограничени ресурси<sup>[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-mishan-quah-2007-1)</sup>.

Методът е фундаментален инструмент за вземане на решения както в публичния сектор (например при оценка на инфраструктурни или екологични проекти), така и в частния (за оценка на инвестиционната привлекателност)<sup>[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-mishan-quah-2007-1)</sup>. В основата на АПР лежат принципите на обективното, управлявано от данни вземане на решения (*data-driven decision-making*)<sup>[\[2\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-investopedia-cba-explained-2)</sup>.

## История

### Интелектуални предшественици

Концептуалните основи на АПР са положени в средата на XIX век. През 1848 година френският инженер и икономист Жул Дюпюи за пръв път предлага да се измерва обществената полза от инфраструктурните проекти чрез концепцията за „готовност за плащане" (*willingness to pay*)<sup>[\[3\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-en-wiki-cba-3)</sup>. Той твърди, че чрез сумиране на максималната сума, която всеки потребител е готов да плати за дадено благо, може да се получи паричната оценка на съвкупната му социална полза<sup>[\[3\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-en-wiki-cba-3)</sup>.

В края на XIX век тези идеи са развити от британския икономист Алфред Маршал. В своя труд „Принципи на икономическата наука" (1890) той детайлно разработва понятието потребителски излишък — разликата между максималната цена, която потребителят е готов да плати, и реалната пазарна цена<sup>[\[4\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-ebsco-marshall-4)</sup>. Трудовете на Маршал създават теоретичния апарат в рамките на икономиката на благосъстоянието, станал фундамент за съвременния АПР<sup>[\[5\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-investopedia-welfare-econ-5)</sup>.

### Формализиране в САЩ

Практическото приложение на анализа започва в САЩ в началото на XX век. Инженерният корпус на армията на САЩ започва да използва предварителни форми на АПР за оценка на проекти за развитие на водните ресурси в съответствие със „Закона за реките и пристанищата" от 1902 година<sup>[\[6\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-aea-retrospectives-6)</sup>.

Ключов момент представлява „Законът за борба с наводненията" от 1936 година (*Flood Control Act of 1936*). Този акт за пръв път на официално ниво установява изискването федералните проекти да могат да бъдат одобрявани само ако „ползите, независимо на кого се полагат, надвишават оценените разходи" (*the benefits to whomever they accrue \[be\] in excess of the estimated costs*)<sup>[\[3\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-en-wiki-cba-3)[\[7\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-abelson-evolution-7)</sup>. Тази разпоредба формализира АПР като задължителен елемент на държавната политика.

След Втората световна война сферата на приложение на АПР се разширява значително, обхващайки такива области като здравеопазване, образование и екологично регулиране, а методът започва активно да се използва от международни организации, включително Световната банка<sup>[\[7\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-abelson-evolution-7)</sup>.

## Теоретични основи

АПР е практическо приложение на икономиката на благосъстоянието, стремящо се да оцени дали даден проект води до увеличаване на общото обществено благосъстояние<sup>[\[1\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-mishan-quah-2007-1)</sup>. Тъй като повечето проекти създават едновременно облагодетелствани и ощетени страни, строгият критерий за ефективност по Парето е неприложим.

Затова теоретична основа на АПР служи критерият **за ефективност на Калдор-Хикс**<sup>[\[8\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-ebsco-benefit-cost-8)</sup>. Съгласно този критерий дадена промяна се счита за ефективна, ако тези, които печелят от нея, получават достатъчно ползи, за да могат теоретично да компенсират всички загуби на ощетените страни и при това да останат в печалба<sup>[\[9\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-cyclowiki-cba-9)</sup>. При това фактическата компенсация не е задължителна — достатъчна е единствено потенциалната възможност за нейното осъществяване<sup>[\[10\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-chicago-rethinking-cba-10)</sup>.

## Методология

Стандартният процес на АПР включва следните ключови етапи<sup>[\[3\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-en-wiki-cba-3)</sup>:

1.  **Определяне на рамката и алтернативите**. Ясно се определят целите, времевият хоризонт на анализа и кръгът от заинтересовани страни. Задължително се разглежда базовият сценарий „статукво" (какво ще се случи, ако проектът не бъде реализиран) за сравнение<sup>[\[11\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-scioto-analysis-11)</sup>.
2.  **Идентифициране на ползите и разходите**. Съставят се изчерпателни списъци на всички възможни положителни (ползи) и отрицателни (разходи) последствия от проекта.
3.  **Количествена оценка (монетизация)**. Всички ползи и разходи се изразяват в единен паричен еквивалент. За нерикови блага (например чист въздух) се използват специални методи за оценка.
4.  **Дисконтиране**. Бъдещите ползи и разходи се привеждат към тяхната настояща (днешна) стойност с помощта на дисконтов процент, тъй като парите днес са по-ценни, отколкото в бъдеще.
5.  **Агрегиране и вземане на решение**. Изчисляват се крайните показатели за вземане на решение:
    - **Нетна настояща стойност (NPV)**: Разликата между сумата на дисконтираните ползи и разходи. Проектът се счита за целесъобразен, ако NPV \> 0.
    - **Съотношение ползи/разходи (BCR)**: Отношението на дисконтираните ползи към дисконтираните разходи. Проектът е целесъобразен, ако BCR \> 1.
    - **Вътрешна норма на възвращаемост (IRR)**: Дисконтовият процент, при който NPV е равен на нула. Проектът се приема, ако IRR е по-висока от прагова стойност.

## Приложение

### Държавна политика

АПР е стандартен инструмент за обосноваване на държавните разходи и регулаторни мерки в такива области като:

- **Инфраструктурни проекти**: Оценка на строителството на пътища, мостове, летища.
- **Екологично регулиране**: Анализ на стандартите за емисии, програми за опазване на биологичното разнообразие.
- **Здравеопазване**: Оценка на програмите за ваксинация, борба с тютюнопушенето<sup>[\[12\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-cdc-cba-12)</sup>.

### Бизнес решения

В корпоративния сектор АПР се използва за вземане на обосновани инвестиционни решения:

- **Инвестиционни проекти**: Оценка на целесъобразността на строителството на нов завод или закупуването на оборудване.
- **Внедряване на нови технологии**: Съпоставяне на разходите за нови IT системи (например ERP или CRM) с очакваните ползи.
- **Маркетинг и пускане на нови продукти**: Анализ на разходите за разработка и промоция спрямо прогнозираните приходи.

## Критика и ограничения

- **Проблеми с монетизацията**: Най-острата критика е насочена към опита да се присвои парична стойност на такива ценности като човешкия живот, здравето или запазването на уникални екосистеми. Критиците твърдят, че това е етически неприемливо и обезценява неикономическите аспекти на битието<sup>[\[13\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-researchgate-cba-critiques-13)</sup>.
- **Въпроси на разпределението и справедливостта**: Стандартният АПР се фокусира върху съвкупната ефективност и игнорира как ползите и разходите се разпределят между различните групи от населението. Даден проект може да бъде признат за ефективен (NPV\>0), дори ако носи ползи на богатите за сметка на вреди за бедните<sup>[\[10\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-chicago-rethinking-cba-10)</sup>.
- **Чувствителност към допусканията**: Резултатите от анализа са изключително чувствителни към избора на социален дисконтов процент. Висок процент обезценява интересите на бъдещите поколения, което може да доведе до отказ от важни дългосрочни проекти в областта на климата или екологията<sup>[\[14\]](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_note-mercatus-sdr-14)</sup>.

## Бележки

1.  <span id="cite_note-mishan-quah-2007-1">↑ <sup>[1.0](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-mishan-quah-2007_1-0)</sup> <sup>[1.1](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-mishan-quah-2007_1-1)</sup> <sup>[1.2](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-mishan-quah-2007_1-2)</sup> <sup>[1.3](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-mishan-quah-2007_1-3)</sup> Mishan, E. J., & Quah, E. (2007). *Cost-Benefit Analysis* (5th ed.). Routledge.</span>
2.  <span id="cite_note-investopedia-cba-explained-2">↑ <sup>[2.0](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-investopedia-cba-explained_2-0)</sup> <sup>[2.1](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-investopedia-cba-explained_2-1)</sup> "Cost-Benefit Analysis Explained: Usage, Advantages, and Drawbacks". *Investopedia*. <a href="https://www.investopedia.com/terms/c/cost-benefitanalysis.asp" class="external autonumber" rel="nofollow">[1]</a></span>
3.  <span id="cite_note-en-wiki-cba-3">↑ <sup>[3.0](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-en-wiki-cba_3-0)</sup> <sup>[3.1](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-en-wiki-cba_3-1)</sup> <sup>[3.2](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-en-wiki-cba_3-2)</sup> <sup>[3.3](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-en-wiki-cba_3-3)</sup> "Cost-benefit analysis". *Wikipedia*. <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Cost–benefit_analysis" class="external autonumber" rel="nofollow">[2]</a></span>
4.  <span id="cite_note-ebsco-marshall-4">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-ebsco-marshall_4-0) "Alfred Marshall (economist)". *EBSCO Research Starters*. <a href="https://www.ebsco.com/research-starters/economics/alfred-marshall-economist" class="external autonumber" rel="nofollow">[3]</a></span>
5.  <span id="cite_note-investopedia-welfare-econ-5">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-investopedia-welfare-econ_5-0) "Welfare Economics: Theory, Key Assumptions, and Critical Analysis". *Investopedia*. <a href="https://www.investopedia.com/terms/w/welfare_economics.asp" class="external autonumber" rel="nofollow">[4]</a></span>
6.  <span id="cite_note-aea-retrospectives-6">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-aea-retrospectives_6-0) Fuguitt, D., & Wilcox, S. J. (2001). "Retrospectives: Cost-Benefit Analysis and the Classical Creed". *Journal of Economic Perspectives*, 15(4), 199-212. <a href="https://pubs.aeaweb.org/doi/10.1257/jep.15.4.199" class="external autonumber" rel="nofollow">[5]</a></span>
7.  <span id="cite_note-abelson-evolution-7">↑ <sup>[7.0](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-abelson-evolution_7-0)</sup> <sup>[7.1](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-abelson-evolution_7-1)</sup> Abelson, P. (2022). "The Evolution of Cost-Benefit Analysis". *ANU Press*. <a href="https://appliedeconomics.com.au/wp-content/uploads/2022/07/ANU-_abelson_wp_april_2022.pdf" class="external autonumber" rel="nofollow">[6]</a></span>
8.  <span id="cite_note-ebsco-benefit-cost-8">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-ebsco-benefit-cost_8-0) "Benefit-cost analysis". *EBSCO Research Starters*. <a href="https://www.ebsco.com/research-starters/science/benefit-cost-analysis" class="external autonumber" rel="nofollow">[7]</a></span>
9.  <span id="cite_note-cyclowiki-cba-9">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-cyclowiki-cba_9-0) "Анализ «затраты—выгоды»". *Циклопедия*. <a href="https://cyclowiki.org/wiki/Анализ_«затраты—выгоды»" class="external autonumber" rel="nofollow">[8]</a></span>
10. <span id="cite_note-chicago-rethinking-cba-10">↑ <sup>[10.0](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-chicago-rethinking-cba_10-0)</sup> <sup>[10.1](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-chicago-rethinking-cba_10-1)</sup> Adler, M. D., & Posner, E. A. (2000). "Rethinking Cost-Benefit Analysis". *University of Chicago Law School*. <a href="https://chicagounbound.uchicago.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1426&amp;context=law_and_economics" class="external autonumber" rel="nofollow">[9]</a></span>
11. <span id="cite_note-scioto-analysis-11">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-scioto-analysis_11-0) "What is cost-benefit analysis?". *Scioto Analysis*. <a href="https://www.sciotoanalysis.com/news/2025/1/22/what-is-cost-benefit-analysis" class="external autonumber" rel="nofollow">[10]</a></span>
12. <span id="cite_note-cdc-cba-12">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-cdc-cba_12-0) "Cost-Benefit Analysis". *Centers for Disease Control and Prevention (CDC)*. <a href="https://www.cdc.gov/polaris/php/economics/cost-benefit.html" class="external autonumber" rel="nofollow">[11]</a></span>
13. <span id="cite_note-researchgate-cba-critiques-13">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-researchgate-cba-critiques_13-0) Kim, S. (2016). "Cost-benefit analysis: its usage and critiques". *ResearchGate*. <a href="https://www.researchgate.net/publication/274967779_Cost-benefit_analysis_its_usage_and_critiques_CBA_its_usage_and_critiques" class="external autonumber" rel="nofollow">[12]</a></span>
14. <span id="cite_note-mercatus-sdr-14">[↑](https://systems-analysis.info/int/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_(CBA)#cite_ref-mercatus-sdr_14-0) "The Social Discount Rate: A Primer for Policymakers". *Mercatus Center*. <a href="https://www.mercatus.org/research/policy-briefs/social-discount-rate-primer-policymakers" class="external autonumber" rel="nofollow">[13]</a></span>